Във време на криза в Европа масово се изхвърля храна. 90 милиона тона
продукти годишно се унищожават на Стария континент, докато над 79
милиона европейци живеят в лишения и недостиг на храна, сочат данните,
които накараха европейските институции и отделните страни да търсят
решения. Франция вече предприе съвсем сериозни стъпки към решаването му.
До 2 години затвор и 75 хиляди евро грозят собствениците на големите
супермаркети, ако унищожават храна. ЕК пък прие директива, според която
трябва да се намалят обемите за унищожаване на храна. У нас цари тишина
по въпроса.
Данъчни сметки
В България годишно се унищожават над 670 000 тона хранителни продукти. Това количество би могло да изхрани българите, живеещи под прага на бедност в период от година и половина. В същото време обаче, ако си производител и искаш да дариш храна, вместо да я изхвърлиш, ще трябва да платиш ДДС, облекчения
няма. Това заяви пред LIFE Цанка Миланова от Българската хранителна банка. Организацията, която от години събира хранителни продукти и ги дарява на нуждаещите се, се позовава на официалните данни, че милиони българи живеят под прага на бедността и не се хранят пълноценно, в това число и деца от 1 до 15 години. 34,5% от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. В България всяко трето дете не може да се
храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат
да си го позволят. Ситуацията е такава, защото държавата не толерира дарителството на храна. Таксите за унищожението на храна са по-ниски и по-изгодни за бизнеса, отколкото дарителството, което се облага с 20% ДДС. Шефът на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев даде пример: ако годишно се изхвърлят 400 000 тона храни, при дарение производителите и търговците ще трябва да платят близо 320 млн. лв. ДДС. За същото количество продукти разходите за екарисаж възлизат на 120 млн. лв.
Какво да се прави?
Свалянето на ДДС за дарителството на храни не е в приоритетите на правителството, установи проверка на LIFE. Депутатите от различни парламентарни групи също не са склонни да правят предложения в посока на сваляне на ДДС-то заради притеснения от измами.
Изход от ситуацията обаче се търси от социалното министерство. „При
наличието на хора, които изпитват голямо затруднение да си осигурят
нормален начин на живот, да се хвърля храна, е грехота. Аз съм имал
разговор с министъра на финансите. Има разбиране от финансовото
министерство да се запази системата на ДДС, но фирмите да бъдат
заинтересовани да дават храната, преди да изтече срокът й на годност“,
каза пред LIFE вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин.
Как се решава въпросът в Европа
Проучване, поръчано от Българската хранителна банка, показва в различните държави облекченията за даряване на храна. В Австрия дарената храна трябва да
бъде вече негодна за търговско разпространение (напр. срокът на годност
наближава или търговецът не може да продаде хранителните продукти поради
презапасяване или други причини). Във Великобритания даренията към
регистрирани благотворителни организации не предизвикват ДДС разход. В
Естония даренията към хранителна банка подлежат на облагане с ДДС, но
данъчната основа е равна на по-ниската от цената на придобиване или
пазарната стойност. Пазарната стойност на дарената храна е много ниска,
когато срокът на годност наближава.В Ирландия, Малта и Великобритания
няма ДДС разход при даряване.В Италия дарената храна трябва да бъде
негодна за продажба поради грешки в опаковането, етикетирането,
претеглянето или наближаване на срока на годност. В Литва стойността на
храната, дарена на краен получател, не трябва да надвишава 72 евро. В
Румъния даренията могат да не предизвикат ДДС разход, ако тяхната обща
стойност годишно не надвишава 0.3% от оборота на дарителя.
От Българската хранителна банка са наясно, че при въвеждането на данъчни
облекчения е необходимо да се гарантират механизми за избягване на
злоупотреби с тях. Затова предлагат промените в данъчното
законодателство да могат да се обвържат с регистрационни режими,
специалния статут на Хранителната банка и изискванията за отчетност,
които да се въведат с общи законодателни текстове.
Be the first to comment