Предсрочните избори като хибридна война

Предсрочните избори у нас станаха нещо като хибридната война. Не сме сигурни какво точно са, но ги привиждаме зад всеки ъгъл. Откакто го има това правителство, а и преди това – докато го договаряха. И още преди това – с предното. Много се говореше за предсрочни избори в началото на годината – след промените в правителството от края на 2015 г. После, през пролетта пак се говореше. Когато Калфин си тръгна в края на пролетта – пак. През цялото време седим и си мислим кога. А дали? Да поумуваме малко кой има интерес и възможност да отиде сега към предсочни избори? Във всеки случай, никой от малките формации около властта – които иначе могат да дръпнат шалтера на правителството. Но кога ще са в по-добра позиция в сравнение с днес? Едни предсрочни избори ще развалят удивителния им комфорт, достъп до медии, лукса да са във властта и да я критикуват едновременно. Нали никой не мисли, че Западът особено много държи на промени у нас – насред караницата между Русия и Турция и насред случващото се в Черноморския район. Западняците мислят за Борисов като за

стабилизиращ фактор. Затова и ще разчитат на него България да произвежда стабилност, а не избори и нови кризи. Да, опозицията твърди, че иска избори. Но БСП тепърва ще трябва да се опитва да разгръща мощ. На всичкото отгоре, едно втвърдяване на БСП може да втвърди и противниковия лагер – обикновено така се случва. ДПС може би донякъде са готови, защото това ще им даде възможност да пресекат ДОСТ в зародиш. Но и самото ДПС не е внай-добрата си кондиция.