Правосъдие, препънато в себе си, е просто липсваща справедливост

Едва 25% от гражданите на Великобритания вярват че правосъдната система в Обединеното кралство е справедлива и прозрачна

Правосъдната система дължи отговор на въпроса докога чисто формални, процесуални изисквания за организирането и воденето на едно дело няма да бъдат спазвани. Което, от своя страна води до отлагането на дела с висока обществена значимост. Например срещу депутат, обвинение в побой срещу полицай, изпълняващ служебните си задължения (делото срещу Волен Сидеров). Или срещу експремиер и лидер на партия, обвинен в изгубването на секретни доклади от кабинета на министър-председателя (делото срещу Сергей Станишев). Както и срещу обществено-скандални личности, заради невръчен препис от обвинителния акт (делото срещу Бисер Миланов-Петното).

В една много дълга и доволно трудна за проследяване поредица от отложени по процедурни причини дела, към които се проявява повишен медиен и обществен интерес, има и специфични рекорди. На 7 май тази година неявяване на свидетел отложи за 11 път делото срещу екскмета на Доспат Красимир Долев, срещу когото има повдигнато обвинение за престъпление по служба и умишлена безстопанственост, “приложени” в далавери по проект на ФАР.

От гледна точка на теория на вероятностите винаги има риск от препъване в неспазена процедура. Погледнато чисто статистически, това може и да касае малък процент дела. Но винаги прави впечатление, когато се отнася до политически лидери, депутати, бивши министри. Формално и не съвсем, така отложеното правосъдие често се сблъсква с нови и нови пречки – например след изборите Сидеров може отново да е депутат, което ще наложи да се прави ново искане за сваляне на имунитета му. Станишев пък вече е евродепутат… Някой трети, като Бисер Миланов може да осъди България в Страсбург за бавно правосъдие или прекалено дълго задържане, или за липсата на топла вода в килията, но също така и за неизпълнени задължения от страна на съдебни органи, нали?

Не е въпрос на заяждане, а на натрупване – защо отново и отново процедурни недоглеждания спъват важни дела. Ако една власт, призвана да раздава правосъдие е толкова немарлива във формалните правила за прилагането му, трябва ли да сме сигурни в самото правосъдие? Надали, щом на втора и трета инстанция падат присъди по знакови дела, като САПАРД, например…

Ако перифразираме една стара латинска сентенция, касаеща правосъдието – “Лош закон, но закон!”, бихме могли да кажем: “Твърде много и формални процедури, но част от закона”.

Така правосъдие, препънато в себе си, се оказва просто липсваща справедливост…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.