Поредно посегателство върху свободата на словото

Забраната да се публикуват социологически сондажи по време на предизборната кампания е преди всичко пряко посегателство върху свободата на словото. Няма основания граждански или експертни мнения и оценки да бъдат ограничавани – и то в периода, в който биха могли да бъдат най-полезни за обществения дебат и за информиране на обществото. Суспендирането на конституционно право трябва да има много сериозни основания и би могло да се допусне само в извънредни обстоятелства и за определен период от време. Но в българския контекст тази забрана има и по-дълбоки негативни последствия от просто ограничаване свободата на словото. През последните 10-11 години сме свидетели на все по-сериозно ограничаване и разрушаване на гражданските свободи в процеса на политическо представителство. Масовизирането на купуването на гласове, организираният натиск, който се практикува над избиратели по линия на административна, корпоративна и кланово-феодална власт с цел контролиране на вота, корумпирането на секционни комисии и деформирането на вота на избирателите – всичко това в своята съвкупност води до сериозно изкривяване волята на гражданите в процеса на политическия избор. Социологическите сондажи и екзит-половете са важен механизъм за корекция и сдържане поне на организираните действия на власт имащите на всички нива, тъй като резултатите от допитванията могат да влязат в сериозен дисонанс с публично оповестените изборни резултати и да покажат степента на манипулиране и фалшифициране на вота. Не желая да идеализирам демоскопските изследвания и организации – напротив, многократно съм изразявал позиция на неодобрение на техни нелегитимни практики на манипулиране и фалшифициране на резултатите от социологическите сондажи, както и оповестяването на данни, които въобще не са били събрани, или са събрани по методологически недопустими начини. Социологическите манипулации – и преди избори, и в останалото време са недопустими като публични практики. Но не можем заради бълхите да изгорим юргана. Забраната на предизборната социология като информационен коректив на изборните машинации и фалшификации на практика затваря успешно кръга от деформации на изборните резултати. Вече няма кой да удостовери, че в един град, в един район, или в цялата държава гражданите са имали една структура на предпочитания, а изборните резултати показват съвсем друго. Когато си купиш гласовете, когато си купиш администрацията, когато си купиш секционните комисии – и нагоре, когато притиснеш в ъгъла определени категории избиратели – ти получаваш резултати, които искаш, а не каквито избирателите са произвели. Когато и на социолозите е забранено да докладват разликата между двете, тогава самите избори се превръщат в разновидност на онези “избори”, при които гражданите ходеха с досада да пускат бюлетини за предварително одобрените кандидати, а накрая другарят Живков ходеше в Димитровски район да играе хоро. Всички прилики с реални лица и събития са случайни.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.