Помияри заживяха задружно в имот на Литературния музей

Къща в центъра на София, дарена през 1977 година от не особено известния  писател Гьончо Белев на Националния литературен музей (НЛМ), се е превърнала в обиталище на помияри, които си живеят задружно сред книги и предполагаеми културни реликви.  Това е крачка напред в превземането и унищожението на сградата, която доскоро просто се рушеше и служеше като нерегламентирано сметище, казаха пред komentator.bg  дългогодишни наблюдатели  на недвижимата културна ценност, дарена на държавата от Белев, който се е надявал с този жест името да му се помни през вековете.  (Гьончо Белев е  роден през 1899 година в Ихтиман и е издава през 40-те години на миналия век създава трилогията „ Животът си тече“ („Бентът трещи“, „Живота си тече“ и „Пукнатини“). Имотът  е на ул. “Светослав Тертер”№19 и негови „собственици“ до преди дни са били действително три улични кучета. На 1 април т.г., след сигнал, Общинска полиция и “Екоравновесие” извеждат  четириногите „квартиранти“ от културното средище. Жестокостта в случая е, че животните са били затворени в къщата, явно за да се ограничи популацията по улицата, но не са били хранени достатъчно.  Десет дни след акцията на Общината, в сградата, която би трябвало да съхранява експозиция на Белев, се забелязват други кучета. Историята на дарението   На запитване на classa.bg какво смята да прави с пустеещите имоти на НЛМ, през октомври миналата година от Министерството на културата отговориха, че действително Националният литературен музей е собственик на пустеещ имот – етаж от къща на ул. “Светослав Тертер” № 19, гр. София. Сградата е декларирана като историческа недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение”. Имотът е собственост на Националния литературен музей от 01.03.1977 г. и е дарение от Любица Белева – съпруга на писателя Гьончо Белев. Собствеността е регистрирана с акт  № 106, т. IV., дело 590 977. и съставлява: втори етаж, който се състои от две стаи и сервизни помещения; мазе и гараж. Музеят притежава и 50% от дворното място. Гаражът е бил вероятно временна постройка, която към момента не съществува. Сградата е в лошо състояние. По възлагане на проверка от г-жа Катя Зографова – и.д. директор на Националния литературен музей, при оглед на мястото, извършен на 03.09.2013 г. от служители на Музея, е установено, че е поставен катинар на вратата към имота, поради което е затруднен достъпът до двора и сградата. На този адрес преди време са се помещавали и са работели два от отделите на НЛМ. След структурни промени, отделите са преместени на други адреси на НЛМ – на ул. “Г. С. Раковски” № 138 и бул. “Дондуков” № 95Б. Имотът на ул. “Светослав Тертер” № 19 е даден под наем, но поради течове от покрива и влошаване на битовото му състояние, той е необитаем. Собствениците на първия етаж обаче не живеят в България, което води и до сериозни затруднения за реализирането на необходимите ремонтни дейности по сградата. Националният литературен музей и Министерството на културата ще обсъдят възможните варианти за намиране на трайно решение на проблема с частта от имота на ул. „Светослав Тертер” № 19, София”, увериха тогава от ведомството. Шест месеца по-късно въпросът още се обсъжда. Музеят “Смирненски”  – затворен за посетители вече 10 години Xristo Smirnenski В същото положение е очуканата сграда, която се казва Музей „Смирненски“. В края на миналата година от Министерството на културата са поискани и предвидени средства за ремонт на музея. Строителните работи обаче не са започнали и не е известно кога ще стартират. Сградата е затворена за посетители повече от 10 години, тъй като е опасна. „Къщата музей „Христо Смирненски“ на ул. „Овче поле“ № 116, район „Възраждане“, гр. София не приема посетители. Националният литературен музей е предприел спешно през последните месеци мерки за поддръжка на имота като е осигурено опазване на имота чрез поставянето на метална дворна врата;  организирано е почистване на дворното място със съдействието на Пробационната служба и Община „Възраждане““, се казва в отговор на Министерството на културата. От МК уточняват, че домът на ул. „Овче поле“, където до смъртта си  е живял поетът Христо Смирненски, е историческа недвижима културна ценност от национално значение (Д.В. бр. 73/1955 г.). Включен е в структурата на  Националния литературен музей като негов филиал. По-късно е съставен акт за общинска собственост №  805/07.03.2002 г. на район „Възраждане“, с предоставени права за ползване на имота от Музей „Христо Смирненски“. Понастоящем сградата вече е публична държавна собственост с акт № 08073/12.10.2012 г., като правата за управление са предоставени на Национален литературен музей – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.” Това се казва в отговор на МК  от октомври м.г. Шест месеца по-късно нищо не е помръднало. Нормално е бъдещите дарители да се запитат дали си струва да се дарява, като не се стопанисва. В следващия материал: Къде се съхраняват старопечатните произведения, дарени на НЛМ? Текстът е съвместна публикация с classa.bg

13 Comments

  1. какви наематели е имало от паметници на литературата?Това е пълна лъжа,от 2014 се заинтересувахте от този имот а до тогава нищо.

  2. Безхаберното отношение към едно дарение е знак за културата на една държава. Тази държава не заслужава дарения. Тя заслужава сивота и забрава. Що за музей, що за власти, които пилеят един имот? Що за морал?

  3. Кой имот имате пред вид, госпожо? Че нещо май се пообърках….

  4. ИМАМ НАТУРАЛЕН АКТ 64 ГОдина Майка ми е собсвеник аз съм го Закупила 98 година имам документи!!!Кучетата няма да ми ги ВЗИМате кой извика да ми стрелат кучето с упойка?!!!Иван асен- доносник вика медий!

  5. На мен ми е изключително интересно защо статията си няма автор. Вероятно го е срам да си слага името под тенденциозни и неверни статии. Така и трябва.

  6. Защо не дойдете, господа журналисти, да видите в какво се е превърнала ул. “Светослав Тертер”. Не само къщата на писателя Гьончо Белев, а цялата околност -боклуци, помияри и мизерия. Попитайте останалите отговорни институции, освен Националния музей на българската литература. Защо никой нищо не прави толкова години!?

  7. АвторКАТА спестява доста неща. Върнете й текста, за да си го довърши. Недоумявам защо точно в рубриката “Разследване” е този текст. Кой ви отказа информация, какъв принос имате за решаване на проблемите и др. въпроси могат да бъдат зададени на анонимника. Злонамерено. Текст, заради текста – мама на село да ми види името.

  8. ДО ИВАН АСЕН-МИНДИЛ!!!ИМам нотриален акт и Други документи!!!

  9. А защо многоуважаемата авторка не коментира кой е заключил кучетата в къщата и е превърнал двора на Белев в сметище? Вместо да търсите под вола теле в Литературния музей, направете едно разследване и си заслужете прозвището журналисти. Или не ви стиска?

    • А проверката кой настани кучета в този имот не е ли в правомощията на Националния литературен музей, чиято собственост е тази къща?

  10. Като се пишат статии не е лошо да си проверявате правописа, верността на данните и анонимните докладчици. По-отвратително тенденциозна помия отдавна не бях чела.

    • Уважаеми дрън-дрън, фактите са проверени от Министерството на културата.

Leave a Reply

Your email address will not be published.