“Единственото смислено изречение, прочетено от президента в речта му на 19.03.15. пред парламента, бе: “Пряката демокрация може да лекува представителната демокрация”. Тук обаче веднага възниква въпросът: “Щом се признава, че сегашният модел на представителна демокрация е болен и не функционира, можем ли, или най-вече – трябва ли? – да го лекуваме и да удължаваме агонията му?””, пита политологът Петър Клисаров в свой коментар за БГНЕС. Според него истинските форми на зараждащата се нова пряка демокрация не са референдумите, а в речта си пред парламента президентът Плевнелиев е сътворил една “великолепна безсмислица”: “Целта на референдума е да се укрепи многопартийната система, като се съхрани интересът на партиите като носител на парламентарната демокрация”.
“Човек веднага се пита: “А към какво партиите евентуално биха могли да загубят интерес?” Оказва се, че става въпрос за изборите. Партиите да загубят интерес към изборите?! По-голяма смешка политик в България отдавна не беше изричал. Все едно куче да загуби интерес към кокала”, коментира Петър Клисаров. След което анализира президентската институция, (която определя като маргинална) и причините за създаването й у нас. Според Клисаров президентската институция е
създадена от архитектите на прехода като спасителна шлюпка за управляващите, ако нещо се обърка, тоест ако хората излязат на улицата и пометат институциите.
“За тази цел те измислиха синекурната длъжност на държавния глава, който винаги остава встрани от събитията и не попада във фокуса на народния гняв. Той им трябва в одеждите на обединител и отдалечено от реалната власт чучело, което да може, без да бъде набито, да излезе пред тълпите, за да ги успокои и излъже с поредните светли обещания. Докато властта бъде здраво поета от “правилните хора”, изтъква Клисаров. И допълва, че г-н президентът така напира да внедри в избирателната система съмнителни нововъведения защото несъмнено те ще доведат до предимство на сега управляващата партия и ще бъде получен служебен превес над конкурентите й – “така разбира нашият държавен глава “укрепването на многопартийната система”.
Необходимо е да се променят институциите, изтъква политологът. – “Не ни трябва рудиментарна институция с марионетка начело, прикриваща гешефтите на лобита, клики и компрадорски камарили, от която уж нищо не зависи, но която в критични моменти пази като грозен Цербер властта на гореизброеното задкулисие. Питам се за какво ли изобщо ни е този гноясал апендикс?”, завършва коментара си Петър Клисаров.
Петър Клисаров е завърнал се от Канада емигрант, възстановил откраднатите гербове на Орлов мост в София, финансирал заснемането и описването на 100 църкви с рушащи се стенописи, написал 3 книги за пряката демокрация.
Be the first to comment