Тези дни Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша заради приети закони, грубо погазващи независимостта на съдебната власт. В това време българският парламент прие изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които имат за цел установяване на контрол върху съда чрез окончателното му подчиняване на нелегитимни интереси за сметка на правата на българските граждани. В този смисъл важно е да се подчертае, че гласуваните от депутатите миналата седмица промени в ЗСВ не преследват легитимна цел, а са част от авторитарната вълна на „съдебни реформи” в страните от Централна и Източна Европа, които са насочени към чувствително ограничаване на независимостта на съда. Голяма част от новите текстове в ЗСВ са и противоконституционни, защото противоречат на основни принципи на правовата държава, като разделението на властите и независимост на съда. Два основни акцента се открояват в приетие по спешност изменения.
Първото е въвеждането на привилегии за изборните членове на ВСС и инспекторите, като им дават право след изтичане на мандата да се върнат на избрана от тях длъжност в съдебната система от същото ниво. Така се нарушава конкурсното начало, тъй като всички останали магистрати, за да се преместят в друг съдебен орган, макар и от същото ниво, трябва да се явят на конкурс. Новите положения в закона, наречени още и „кариерни бонуси“, създават противоконституционна привилегия, защото третират неравнопоставено магистратите и членовете на ВСС и инспекторите. Съвсем основателно българските граждани и магистратите възприемат кариерната привилегия за членовете на ВСС като вид „награда” и „отплащане” за изпълнените през мандата поръчки. Това явление в теорията се определя като властова или политическа корупция. През 2012 г. законодателят направи опит да се отплати на членовете на предишния ВСС, като предвиди сходен „кариерен бонус” и то отново в условията на спешност в края на мандата, но тогава президентът наложи вето на приетия закон. Предоставянето сега със закон на „кариерен бонус” на членовете на ВСС нагледно демонстрира как партиите развращават съдебната власт и как се отглежда т.нар. „съдебна номенклатура”.
Второто съществено изменение в закона е свързано с правото на главния прокурор да иска безусловно отстраняване на всеки съдия, прокурор или следовател, срещу когото има повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер. По силата на Конституцията и процесуалния закон прокуратурата има суверенното право и монопол върху обвинителната функция за тежките престъпления. Прокурорът може да повдигне обвинение срещу всеки, за когото смята, че са налице основанията за това и тази преценка и решение на държавния обвинител не подлежи на никакъв, включително и съдебен контрол. С промяната в закона се отнема и правото на ВСС да извършва проверка и преценка за основателността на искането на главния прокурор за отстраняване на съдията, прокурора или следователя срещу когото има повдигнато обвинение. ВСС трябва да може да проверява искането за отстраняване, защото само така може да даде защита на магистрата от произвол и неоснователно накърняване на неговата индивидуална независимост. В съчетание с липсата на срок на „временното” отстраняване за съдебната фаза на наказателния процес, елиминирането на съдебния контрол и защитата от ВСС, в ръцете на главния прокурор се дава супер оръжие, което, ако се ползва недобросъвестно, може сериозно да увреди съдебната независимост. Като се има предвид и прибързано приетото без сериозни мотиви изменение в НПК, с което голяма част от делата срещу магистрати се преместват от „непослушния” СГС в специализирания наказателен съд (в който има установено добро сътрудничество с прокуратурата – по доклада на „европрокурорите”), то заплахата за независимостта на съдиите е съвсем реална. .
Съществена част от изменението на ЗСВ е насочено към ограничаване на основно право на българските магистрати на сдружаване. Макар и да отпадна забраната за т.нар. „външно” финансиране бяха приети задължението за деклариране на членство в съсловни оргтанизации и други рестрикции, имащи за цел сплашване основно на съдиите в България. От Европейската асоциация на съдиите ясно заявиха, че изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите, има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.
Приетите миналата седмица промени в ЗСВ и НПК все по-ясно доближават България към държавите от Централна и Източна Европа, в които е подет поход срещу независимостта на съда, което е част от цялостна вълна за компрометиране на върховенсвото на правото в тези страни.
Be the first to comment