Победите в Реформаторския блок са в полза на ДБГ

Това са избори със закъснител. Най-любопитното и симптоматичното остана отложено. Първо – какво стана с преференциите. Второ – колко точно бяха невалидните бюлетини. Трето, какво ще стане с БСП.

За преференциите си говорихме месеци наред, сега предстои да видим какво се е получило – броили ли са ги, не ли ги броили. Колко са пренарежданията, недовлните, изненаданите. Преференциите са кутия, пълна с тайни.

Невалидните бюлетини се оказаха над 200 хиляди на последните парламентарни избори. Сега вече се завъртяха двойно по-големи числа. Няколкото избора, които тряваше да се направят едновременно, вероятно са създали условия за опасно много недействителни бюлетини.

БСП остана без  кметове в областни градове. А БСП без кмет в областен град и с третото си място в София няма да е същата БСП. Партията излиза на балотажи във Враца, Ловеч, Шумен, Разград, Сливен, но ГЕРБ е в по-изгодната позиция.

И на тези избори пролича, че АБВ е взело немалко от БСП. Партията на Първанов получава нелош резултат, без да блести, но по-важното е, че разцеплението започва да изглежда като траен проблем на левицата.

Освен тези три отложени новини, другите новини са общо взето ясни. Подкрепата за партиите от месеци се повтаря в данните, възпроизвежда се. Разбра се, ГЕРБ изпъква решително. Резултатите им за общински съвети са добри, но кметските са още по-добри. 

При реформаторите особени новини няма. Както се и очакваше, те също имат с какво да се похвалят. Имат победа в Плевен, Добрич, Силистра. И отдавна припознаха победилите от първи тур кметове в Монтана и Кюстендил. Но позитивите като че ли остават повече при кандидатите, свързвани с „широките“ реформатори от ДБГ, отколкото с „тесните“ реформатори от ДСБ. Кандидатите, за които именно Радан Кънев работи най-енергично в областните градове, по-скоро разочароват – и подкепата за Лилков, и подкрепата за Трифонов във Варна е по-слаба от рекламираната.

ДПС взе Кърджали и проби на балотаж в Търговище. По отношение на вота за общинските съвети, ДПС не стана втора сила. Местните избори обичайно са по-трудният тип избори за тази партия. Но ДПС май (още) не държи да става втора сила. Защото в ДПС добре си дават сметка, че излизането им на втора позиция в обществените очи ще повдигне националистическа вълна, а и ще промени дневния ред на страната безвъзвратно.

ДПС обаче не успя докрай в нещо по-важно: да обясни, че конфигурацията в страната е нова и реформатори и патриоти вече са ненужна тежест за Борисов. В конкуренцията си с реформаторите за любовта на Борисов ДПС не получи особени нови аргументи.

При националистите пък вече не се очертава хегемонна позиция – нито на „Атака“, нито на НФСБ. И това е новина. ВМРО в момента изглежда дори по-голямо от другите две неща в тази ниша. А и кандидатите на ВМРО за кметове са доста по-ярки – на няколко места в областните градове. И в Пловдив, и във Видин, кандидатите, които излизат на балотажа имаха етикета ВМРО, макар и да са от по-широки партийни конфигурации.

ВМРО подобрява и постижението си в София, което в голяма степен опровергава налаганото напоследък схващане, че бежанската тема не е сработила на тези избори. Вярно е само, че тя би сработила още повече, ако ВМРО и НФСБ са бяха явили заедно в Патриотичен фронт. Тогава несъмнено една от основните теми след тези избори щеше да е вотът за националистите.

Коментарът е публикуван в сп. LIFE

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.