По-внимателно с употребата на Фонда за лечение на деца!

иглика коментар

Фондът за лечение на деца в чужбина се превърна в структура, която никой, който държи на душевното си здраве, не би трябвало да иска да оглави. Това е посланието, което държавата отправя със смените на трима директори в рамките на една година. Всички са уволнени с едни и същи мотиви – че системно са нарушавали правилника на фонда.

Срещу най-работещия от тях според обществения съвет към фонда – Павел Александров, в чийто дом миналата година прокуратурата нахлу и иззе семейни ценности, държавното обвинение образува и дело за неправомерно харчене на пари, прехвърляне на задължения към здравната каса и длъжностни престъпления. Наскоро делото срещу Александров бе върнато от Специализирания съд заради противоречия в обвинителния акт. Ако накрая Александров бъде оправдан, той най-вероятно ще осъди България в Страсбург, но това няма да му възстанови нервите и притесненията. Нито пък ще даде отговор на въпроса кому е нужна тази атака срещу фонда, чиято задача е да помага на тежко болни деца да оздравеят. Вероятно целта е да се демонстрира строг контрол, но впечатлението, което тогава остана, бе, че на ръководството на фонда се гледа не като на професионалисти, които помагат на деца, а като на организирана престъпна група (ОПГ).

На 12 септември, седем месеца след като бе назначена за шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина, д-р Тинка Троева е уволнена с мотив, че системно е нарушавала правилника на дейността на фонда. Със същия мотив бе уволнен и нейният предшественик проф. Владимир Пилософ. „Системните нарушения“ на Троева се изразяват в разрешение за трансплантация на черен дроб на бебе в Германия. Според министъра на здравеопазването тази операция е можела да се извърши в болница „Лозенец“ или във ВМА, но не е поискано мнението на двете здравни заведения. А според обществения съвет на фонда, който взема решенията къде да се извърши операцията на база на експертни препоръки, тази трансплантация трябва да се осъществи в Германия.

Спорът дали е правомерно уволнението на Троева, или не, дали е нарушен правилникът, или не, ще се решава в съда. Но мотивът, с който пореден шеф на Фонда за лечение на деца е изхвърлен, определено е притеснителен. Защото в крайна сметка в резултат на това решение един детски живот е бил спасен.

В България определено има голям проблем и той е свързан с доверието в успешността на операциите тук. При положение че трансплантациите още не са достигнали успеваемостта в страните, признати за лидери в тази област, е нормално родителите да искат сложните процедури да се извършват в държави, където детето им има най-голям шанс да оживее и оздравее. От друга страна, лекарите, които искат да провеждат трансплантации у нас, трябва да бъдат подкрепени да го правят и да им се даде шанс да станат също толкова успешни, колкото колегите им в чужбина, а това се получава с практика. Въпросът е как тази подкрепа за българската медицина да не е за сметка на пациентите.

Мястото на фонда в този ребус е и на медиатор, който да създава постепенно доверие в здравната система и в успешността на лекарите. За да се случи тази магия обаче, самите лекари също трябва да убеждават родителите с работата си и с отношението към пациентите, че правят всичко, каквото трябва, за да дадат шанс на децата им.

А мястото на държавата в решаване на проблема е да осигури спокойствие, а не да създава впечатление за системни нарушения в институцията, която трябва да буди доверие у родителите с професионална работа и човешка съпричастност. И най-малкото, което трябва да направи, е да прецени как да промени правилника за работа на фонда, щом той се оказва пречка за работата на трети пореден директор!

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.