Петра е едно от новите седем чудеса на света, което всеки пътешественик трябва да посети. Градът се намира на територията на днешна Йордания и е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. А Йордания е една от най-сигурните страни в Арабския свят и туризмът винаги е бил сред приоритетите й. Въпреки гражданската война в съседна Сирия, страната продължава да приема ежегодно милиони туристи и в същото време да се справя с бежанската криза, без това да се отразява видимо. Въпреки, че се намира само на 1600 км. от София, към момента липсват директни полети от България и се налага да посетя още едно летище на път до там.
В моя случай, полетът беше до Израел, откъдето прекосих сухопътната граница с Йордания до Червено море. Иначе – директни полети има от почти всички съседни страни – през Букурещ, Атина или Истанбул. Въпреки сложните външнополитически взаимоотношения на Израел със арабските страни, границата с Йордания между червеноморските курортни градчета Ейлат (Израел) и Акаба (Йордания) е отворена с известни ограничения – затваря в 19.00 ч., пропускат се единствено пешеходци и, разбира се, проверките са на най-високо ниво.
Акаба
Акаба е единственият крайбрежен град в Йордания и с него на практика се изчерпва излазът на море на арабската страна. Градът е предимно туристически и затова всяко посещение до Петра започва или приключва тук – графикът на летището е запълнен с чартърни полети, возещи туристи от цяла Европа. Още първата вечер тук, се запознах с двойка наши сънародници от съседната маса в ресторанта, а обичайната умора от смяна на часова разлика липсваше – до този момент не осъзнавах, че този нов и различен за мен свят се намира толкова близко до България. И започвам с разходка из крайбрежната ивица на Йордания с шофьор, който ще ме развежда из околностите на града, а после ще тръгнем към Петра. Около Акаба има няколко курортни селища с хубави плажове, които могат да се съчетаят с гмуркане – скуба или шнорхел, в едно от моретата с най-чисти води в света – Червено море, наситено с огромно разнообразие от корали и риби. След кратък престой на плажа се отправяме на север – към Петра.
Вади Рам
Петра се намира в планинския район на Йордания и на път за там преминаваме през няколко коренно различни района. Първият е пустинята Вади Рам, която впечатлява със своите скални възвишения. Лунният пейзаж е уникален, а около пътя се забелязват малки селища, откъснати от цивилизацията – без ток и течаща вода, единственото което имат са няколко кози и оскъдни посеви, с които отглеждат семействата си. Бедуинските племена в този район са същевременно и атракция, като на залез слънце тук идват много туристи – първо заради пейзажът и второ, за да опитат от традиционната кухня. Как се готви в пустинята? Изкопава се дупка в пясъка и поставя се храната върху въглища.
Петра
Пътят ми до Петра минава и през историческия Кралски път, който в миналото е свързвал Египет с горното течение на Ефрат. Днес това е живописна магистрала, която ще ме отведе до Васи Муса – най-близкия град до Петра. След пустинята, се озовавам в планински регион, където миналата зима е имало снеговалеж. Разбирам от шофьора, че пътят е бил затворен, защото никога не са имали снегорини и се е наложило ОАЕ да подари на Йордания две машини– напълно достатъчни, за да се справят с уникалното за този район явление. След Вади Муса, най-после стигам до входа към Петра. Оказва се, че чужденците, които са пристигнали същия ден, плащат почти двойна такса (90 динара, или около 225 лева, срещу 50 динара, или около 125 лева за тези, които вече са нощували в страната). Много от посетителите в Йордания идват тук единствено заради Петра и това е един от начините правителството да насърчи разглеждането и на останалите туристически обекти. Следва продължително ходене първо през равнинна част, а после и през живописния каньон Сик. Тесният проход през каньона, заобиколен от двете страни със скали, изпълва с очакване всички посетители и след половинчасов преход, се открива една от най-впечатляващите гледки. Пътят между напречно отсечените скали е към края си, а в дъното се вижда малка част от Ал Хазне или т.нар Съкровищница – най-известния и най-сложен за построяване храм от древния град Петра. Това е и мястото, където всеки посетител прекарва по-голяма част от времето си. Гледката на изсечена в скалите сграда, буди възхищение и същевременно недоумение как са успели древните набатеите още в годините преди Христа да направят това. Отговор трудно може да се даде, защото цивилизацията им е изчезнала и няма друга следа от тях, освен древния им град. За Съкровищницата се носят легенди, че вътре има скрити несметни богатства, но въпреки усилията, които са положили бедуините в търсенето му, съкровището така и не е открито. Тази част от Петра е позната и от снимките на Индиана Джоунс в третата част от поредицата на Стивън Спилбърг. Градът обаче е много по-голям от познатото пространство около т.нар. Съкровищница. За цялата обиколка са необходими минимум 6 часа, като могат да се видят сгради с всякакво предназначение, издълбани в скалите. За да спестите време, може да си наемете камила / магаре, но най-хубавите места са трудно достъпни и се налага да се качите пеша. Мястото ще ви зареди с положителна енергия и определено ще разберете защо е в списъка с новите Седем чудеса на света!
Be the first to comment