Споразумението за иранската ядрена програма по никакъв начин не пречи на Пентагона да запази възможността за военен вариант, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, заяви министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър пред журналисти в самолета на път за Израел за първия етап от обиколката му из Близкия изток.
На 14 юли Иран и шестте световни сили (петте постоянни членки на ООН и Германия) постигнаха историческо споразумение, което гарантира, че иранската ядрена програма ще бъде изключително с мирен характер.
Една от причините, поради които това споразумение е добро е, че то по никакъв начин не изключва военния вариант, ако Иран се опита да се сдобие с бомба, каза министърът.
„Ние запазваме и постоянно работим за подобряване на този вариант“, подчерта той.
Съединените щати ще продължат да задълбочават военното сътрудничество с традиционните си съюзници в района, като Израел и Саудитска Арабия, продължи Картър. Заради агресивния потенциал и злонамерените действия на Иран и заради борбата с екстремистки групи като „Ислямска държава“, ние ще се стремим постоянно да укрепваме позициите си в района, добави той.
Споразумението между световните сили и Иран по иранската ядрена програма продължава да е сред водещите теми в западния печат.
Правителството на американския президент Барак Обама предприе агресивна кампания в опит да успокои съюзниците си в Близкия изток, най-вече Израел и Саудитска Арабия, които се противопоставят на ядрената сделка. Въпреки че споразумението ще попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, вдигането на редица икономически санкции и постепенното размразяване на над 100 млрд. долара ирански активи ще направят света по-малко безопасен, пише американският вестник.
Ако Техеран разполага с повече средства, ще насочи военните, идеологическите и терористичните си дейности в задния двор на САЩ – Латинска Америка, пише редакторката на изданието Мери О’Грейди. Иран е взел на прицел региона още от средата на 80-те, изграждайки джамии и културни центрове, за да разпространи ислямската революция. Клон на „Хизбула“ пък пое отговорност през 1992 г. за терористичното нападение срещу израелското посолство в Буенос Айрес.
Според авторката иранските инвестиции в региона не се правят с цел осигуряване на храна и икономически растеж, а за преследване на стратегически цели. По думите ѝ има ясни доказателства, че от 2007 г. Техеран е инвестирал в изследване на уранови находища в Боливия, Венецуела и Еквадор, което вероятно е свързано с неговите ядрени амбиции.
От друга страна, в. „Ню Йорк таймс“ вижда в ядрената сделка възможност за сътрудничество по други въпроси като войните в Сирия и Йемен. Иранците и американците вече си съдействат в борбата срещу ИД в Ирак, макар и неофициално. Други потенциални сфери на сътрудничество могат да бъдат гарантирането на свободно преминаване на кораби през Ормузкия проток, оказване на подкрепа на афганистанското правителство и пресичане на трафика на опиум, от който се облагодетелстват финансово талибаните, пише „Ню Йорк таймс“.
Вдигането на международните икономически санкции в замяна на ограничаване на иранската ядрена програма ще засили позициите на умерените ирански политици. Но ако не бъдат усетени достатъчно бързо икономическите ползи от споразумението, умерените ще бъдат дискредитирани и на свой ред хардлайнерите ще засилят позициите си, предупреждава американското издание.
Критиците на споразумението между Иран и „шесторката“ не предлагат реалистични алтернативи, пише в. „Файненшъл таймс“. Според автора на статията в британското издание Едуард Лус, Иран е естествена противотежест на уахабитската теокрация на Саудитска Арабия в региона и тъй като не е арабска страна, няма начин да стане доминираща сила в Близкия изток.
Има моменти, в които американските президенти поемат рискове, за да променят света, какъвто го познаваме. Примери за това са приятелството на Роналд Рейгън с Михаил Горбачов и отварянето на Ричард Никсън към Китай. Сделката на Обама с Иран е почти толкова смайващ ход, колкото горните два. Възможно е да се провали, но нека това стане заради Иран, а не заради Конгреса, пише авторът във връзка с опозицията на много американски конгресмени републиканци срещу споразумението.
САЩ биха си вкарали автогол, ако торпилират най-значимия ход на дипломацията си за едно поколение, казва в заключение Лус.
Be the first to comment