Пазете се омразата да не ви прониже

Мен иронията винаги ме е преследвала… Слизайки с асансьора със самочувствието на богатите пасажери от огромния  круизен кораб  забравих, че нямам пукната пара в джоба. Добре, че децата ни с моята съпруга ни заведоха в Копенхаген. О, те бяха тъй щастливи. Но, не предполагаха, че сетивността ми е „увредена”. Не предполагаха, че ще зърна лицемерието на Европа. Шептях си тихичко репликата от Шекспировия „Хамлет” – „Има нещо гнило в Дания”…Но, трябва да бъда честен. Европа бе  мечта на моето време. И то дойде. Главозамаено гледах репортажите на БНТ, как опиянените германци разрушаваха берлинската стена. Падна една мрачна преграда и си въобразих. Берлинската стена изчезна и свободата и за ромите изгрява. Тази справедлива и щедра Европа ще ни измъкне от лапите на диктатурата. От мрачния национализъм.
Като бръснещ полет преминах по градовете, огромните айрогари и пристанища на Европа. За щастие не си въобразих, че съм Одисей. Никога не съм искал да ме връзват за мачтата. Златното руно е мит, за власт и богаства. И за това е чужд и непонятен за нас ромите… А аз видях безумният  разкош в тази забързана, настървено консумираща, делова и съжалителна Европа.  И ромите с цигулките видях. Как като обезумели свирят по площадите и възхищават и днешните и граждани. И роми просяци видях. Превърнали ги в туристическа атракция. И досадно ми се натресе мисълта. Съчувствието на Европа, поощрява роми които просят в студ и пек да се преструват. Да прилагат с лекота мизансцени от мим театър. Тъй талантливо, ту осакатяват, подгъват крак и внушават, че единят им е ампутиран… Сякаш всичките са били на курс по пантомима при големия френски актьор Марсел Марсо. Трябва да си много арогантен да не оцениш таланта им. Като професионални артисти извършват тази уж неморална дейност просията.
А в Рим и Милано станах неволен свидетел. Кражбата на храна не се смята за престъпление. Върховният съд на Италия е постановил, че кражбата на храна не е незаконна, ако сте гладували и сте извършили престъпление, за да оцелеете. Съдът стигнал до това решение след инцидент, когато един бездомен човек на име Роман Остряков, платил за хляба в супермаркета, но откраднал малко количество сирене и колбаси. Той е осъден на лишаване от свобода до шест месеца и глоба. „Състояние на ответника и обстоятелствата, при които той е откраднал храната, доказват, че той е извършил престъплението, защото е бил гладен“ – се казва в изявление на представител на съда. Един италиански журналист написал, че решението показва, че „правото на оцеляване надделява над правото на собственост. И тъй ми се иска да изкрещя: Да пребъде либералното съчувствие и „грижата” към гладните… Какво огромно „щастие” да те обгрижват и законодателно… И си спомних преди много години с моите приятели от „Факултета” с които решихме да храним бедните деца роми в ресторанта на Сашо Емилов. Хранихме ги пет, шест дена и един обяд в ресторанта влязоха седем яки мъже роми. Гледаха ни настръхнало как сервираме на децата им топлата супа. И един от тях се доближи до мен и такъв словесен шамар ми зашливи, че още го помня: – Стига сте ни унижавали, господа! Защо не ни съдействате да си намерим работа и ние да си храним децата. Храните ги сякаш тези деца нямат майки и бащи…
Във Ваймар Гьоте, Шилер, Ницше,  Лист и Бах от портретите ме гледаха. Те никога няма да узнаят, че съм чел и слушал техните съкровища на духа. Тези исполини на европейската мисъл и култура няма и да узнаят аз ромът в България не съм равен с българите. Няма и да узнаят как шепа българи с цинична наглост ни лепват всичките си грехове. Няма да узнаят как един министър на културата с хладнокръвно железарско самочувствие лъже, че ромите сме нямали потенциал даже и за любителски театър. Навярно се е изветрил спомена му, как като студент е спал и ял в ромска къща. Що за метаморфоза. Как този министър, който днес си е „опекал масрафа” забравя добрините, които са му правили ромите. Вероятно заради омразата, която се втълпява на масовката към ромите. А министърът, който не е никакъв автентичен българин, се прави на по-българин. Ефектен номер за пари…
В Берлин от летище „Тегел”  бял мерцедес такси ни отведе в центъра до  Унтер ден Линден, където някога Адолф Хитлер е надъхал немците с вдиганата ръка. „Непълноценните” човеци да ги убиват! И в навалицата около Брандебурската врата зърнах едно красиво момиче. Говорейки на български на един висок и варлинест младеж припряно се преобличаше. От кожен сак извади черно кожено яке окичено с нацистки свастики и символи. Облече го и на дясната страна на площад „Паризерплац” след час същото това момиче крещеше „Хайл Хитлер” на внушителен събор на германски нацисти. На следващия ден в късния след обяд на път за София в самолета на „Lufthansa” така невино и мило се усмихваше на стюардесите, че тръпки ме побиха. Дето се казва, с една пръчка да разровиш разкоша на Европа и ще зърнеш как лежи под  купища от кости и реки от кръв.
Днес бащината ни къща в Сливен я няма. Красивата градинка на мама е асфалтирана. Няма ги и повечето от моите приятели. Тъй внезапно отлитнаха на небето. По улиците на София срещам спомени. Смешни и тъжни. Гузни съвести минават по край мен с луксозните си коли. Така ми се усмихват, сякаш чувам подсъзнателният им глас: – Още ли си жив… И усещам как затрупават цялото ми минало и бъдеще. И глашетаи на омразата към ромите срещам. Авторът на култовото предаване на БНТ „Всяка неделя” е от Сливен. А някога баща му – обущарят, правеше с роми обущари по поръчка луксозни обувки. Живеех на две преки от бащината му къща. И виждах баща му с колегите си роми да се черпят в кварталната кръчма. Възпълната му майка силно мургава се сливаше с ромските нейни приятелки. А колко пъти, като младеж ме молеше да отида да и купя хляб, защото трудно и бавно ходише. Леля Верджиния, близка на водещият предаването, водеше майка му на гости при майка ми. Тя ги черпише с ликьор от вишни и сладко от смокини. Чувах смеха им в красивият ни двор седнали под лозницата на раздумка. И не разбирам, как децата не отговарят за постъпките на своите родители. Нахвърля се „топ журналиста” към нас, защото е убеден, че ние ромите не можем да му сторим никакво зло. Долнопробна омраза за пари…
Най-тъпото на моето въображение е, че за минута не допусках. Мутантите на възродителния процес в България ще са отново управляващи. Ще са водачи на „патриотични” и националистични партии, които екзалтирано още скандират „България на българите”. Не допусках, че Европа ще уважи избора на корумпирани, некомпетенти и неморални политици. Ще уважи мастити правозащитници на човешките права. Повечето деца на идеолозите и изпълнителите на така наречения възродителен процес. Даже Европа им призна. Те не отговарят за постъпките на своите родители. Изглежда същите тези родители методично и переспективно са ги възпитавали и подготвяли за бъдещи шефове на Европа и света. На стожери на демокрацията. Гавази на либералните цености… Мечтата, че ще живея свободен и равен с всичките хора, още е мачкана. Потъпкана от надъхани нещастници готови и да убиват. В името на просташкият проспиритет на националистите. Монополизирали цялата „обич” към България. Долнопробен бизнес за пари.
Колко десетилетия ще се възмущавам от факта, че тъй фалшиво ни интегрират? Мечтите на ромите за равенство още ги бият. Със садистична страст и без всякаква задръжки отекват фашистките крясъци на фюрера и в моята родина. С настървеност устремени към разкоша на Европа нагли и неприкриващи се престъпници вдъхновяват селските си неудачници да са убедени, че ромите сме им виновни за тяхната изостаналост, невежество и бедност. О, тази смъртна бедност как жестоко и хладнокръвно ни разделя. И сякаш всичките сме лунатици играещи върху тънкото въже на вечно оцеляващи. Тази бедност е на път да изтрие от сърцата ни всичката ни обич към България.
Никой не избира времето кога да се роди и да си замине… И аз някой ден ще се слея със сухата трева. Омразата, замръзнала в своята диващина няма интелект и морал, за да разбере. Облаците не могат да докоснат ярките звезди… Те не залязват и винаги ще  светят в тъмното подобно на компас когато пътя си изгубите. Единствено, за което си заслужава да се страхуваме да не залезе непонятната за омразата ромската ни свобода.  Да не може да танцува в студ и пек на пук на всичкия фашизъм на света. Подло е да  се отричаме от себе си.
И вместо да вдигате махленска врява братя роми преценете. Ще се вслушате ли в звъна ми или ще ме изтриете от паметта. Пазете се омразата да не ви прониже с тази зловеща мисъл – ТАКА ЖИВЯХ СЯКАШ НИКОГА НЕ СЪМ СЕ РАЖДАЛ…