Първан Симеонов: ДПС даде на кабинета 600 дни, те изтичат

Г-н Симеонов, как изглежда управлението в края на годината?

Каквото и да случи оттук нататък, станаха ясни няколко неща. Първо много сериозна е силата на влиянието на ДПС – дали това е самата партия, дали е медийна група или нова структура, ДПС е могъщ обществен лагер, който успява да притисне властта в лицето на Бойко Борисов.

Срещу това влияние застават едни по-либерални, по прозападни и дори американски кръгове. Част от тях са в Реформаторския блок, около протестиращите, а друга част са вътре в ГЕРБ и те винаги са контрастирали на фона на основната маса в партията. Имам предвид ГЕРБ на Дянков, на Плевнелиев, на Кристалина Георгиева. В партията има и една друга по-балканска линия, която на моменти звучи проруски. Това е ГЕРБ ала Цветанов. Наблюдаваме сблъсъци между тези кръгове, както и поведението на Бойко Борисов, който се мъчи да балансира.

В края на годината изборите обостриха този сюжет, защото те поставиха реформаторите и ДПС в конкурентна среда, т. е да обясняват кой е ненужен, коя от двете формации тежи на Борисов, коя формация му извива ръцете.

Към всичко това се прибавя и новото деление в редиците на реформаторите. В дясното центристко пространство има хора, които се радват на Радан Кънев, на Христо Иванов, има и други хора, които зависят от Лютви Местан.

При това деление как стои въпросът със заявените реформи, с обещанията да които това управление дойде на власт?

Дали съдебната реформа се е провалила, както отдавна стана ясно, е въпрос на рекламна опаковка. Дали ще наречем отстъплението провал, или историчеси компромис, е въпрос на пиар. Няма какво да се лъжем. В очите на обществото не се случва никаква съдебна реформа.

Прав е Христо Иванов да казва, че реформата се прави откъм главата, но е вярно също така, че обществото ни нетърпеливо очаква съдебната реформа да доведе до бързо и ефективно праворазнаване. Общественото ни вижда оправданието на Христо Бисеров от съда и не вижда разделянето на ВСС на две гилдии, както и споровете за явните и тайни гласувания, които вълнуват предимно магистратите. Българите очакват да видят определени хора осъдени, да видят румънски вариант и в този смисъл не вярвам съдебната реформа да се отчете като успех. Що се отнася до другите реформаторски усилия, на мен ми се струва, че те бяха изоставени. Това правителството дойде с два лозунга, олицетворявани от ГЕРБ и неговите партньори. Единият беше стабилност, а другият – реформа. Постепенно вървим от говорене за реформи към говорене за стабилност. Това означава, че реформите не се случват. Под реформи разбирам за едни и същи пари да се върши повече работа. Ако не правим реформи, означава да наливаме повече пари. Ние виждаме, че държавата трупа дългове и това означава, че няма реформи.

Един ремонт на кабинета ще осигури ли по-дълъг живот на управлението?

Кабинетът като живот в крайна сметка беше предопределен от едно изказване на Лютви Местан. Лидерът на ДПС даде толеранс от 600 дни, които изтичат догодина. Не бива да се заблуждаваме, че животът на кабинета зависи от толкова лични фактори. По-скоро той зависи от битови обстоятелства, които са в полето на ДПС и ГЕРБ, а не в полето на един или друг министър. За добро или за лошо ДПС е невидимата сила, която държи този кабинет. Придържа го да не падне и го държи да не отиде твърде далеч в реформите. Т. е държи го в зависимост. Аз не мисля, че ремонтите на кабинета са фактор, факторите са далеч по-прозаични и те са, че някой някъде държи реалната власт, каквато е информацията. Когато имаш много информация за всичко и всички, държиш всичко и всички. Струва ми се, че в това отношение този кабинет е държан.

Как ще коментирате поредния скандал със записани разговори на магистрати?

С тъга. Само допреди две-три години подобни скандали правеха впечатление. Когато името на премиера и на главния прокурор излязат в едни такива записи, това беше скандал. Сега вече е баналност и това не е добре. Не е добре, че тези записи разкаляха терена и щом заговорим за съдебна реформа, започва да струи битовизъм.

Неприятно е, че в част от медиите се разрази итинска битка. Оформиха се два лагера, от които единият прекали доста, защото промотира теории за пълзящи преврати, пучове и много хора отнесоха обиди, които не заслужаваха. В това не виждам нищо положително.

Самата същина на този скандал е трудна за коментиране, защото буквално потапя в тресавище. В такава игра няма чисти и ако човек реши да разбута и рефрмира има два варианта. Или стои отстрани, протестира и пише статуси във фейсбук и чат-пат в либерално ориентирана медийна среда. Или запретва ръкави, влиза вътре и яде бой, за да направи нещо. Струва ми се, че Христо Иванов предпочете второто и това е усилие, което си струва да бъде отбелязано. Той има опит в НПО сектор, има западна подкрепа, чужд е като политическа натура на цялата тази гадост. Този човек влезе вътре в тресавището и показа завидна устойчивост и политическо упорство. За съжаление трябва да кажа, че огънят по него беше много голям.

След като ДПС дава 600 дни на този кабинет, това означава ли, че след 600 дни те ще искат да влязат в управлението или ще искат нов кабинет?

ДПС не държи да влиза явно в управлението, на тази партия и е добре да е тайно във властта. Ако влезе директно и открито, ще дискредитира кабинета и ще ограничи периметъра му на действие.

Самият Борисов, колкото и да е ограничен в периметъра си на действие, не се радва особено много да прави политика с ДПС. На него не му трябва да разделя с реформаторското и патриотично алиби. С част от тези партньори той може да се разбере сравнително лесно. С тях не се работи толкова трудно, колкото с ДСБ, изключвам ДСБ. ДБГ и СДС не вдигат толкова шум около себе си. С ПФ в редиците си, Борисов е актуален, защото следва модела на европейските общества – здравословно е патриотите да бъдат допускани в политиката. Не е добре да бъдат изтласквани и маргинализирани и да превръщат идеологията си в знаме на лузари и на губещи. Борисов си дава сметка, че присъствието на ПФ във властовата формула е политически продуктивно.

Ето защо не виждам защо на Борисов и на ДПС им трябва да си стискат ръцете на парадния вход на властта. На тях им е добре да се срещат на задния вход. Това съм го казвал и друг път.

Няма ли да попречи на този здравословен патриотизъм търканията в двете формации?

Търканията в ПФ се дължат на факта, че в него има две ярки формации. Факт е, че на тези местни избори по-ярките кандидатури бяха на ВМРО.

Валери Симеонов е доказал, че държи на понятието политическо честолюбие и е напълно възможно да не е много радостен от всичко това. Но и двете страни в ПФ осъзнават, че тази формула е успешна.

Ако патриотите бяха излезли заедно на тези избори, те щяха да имат много по-добри резултати в кампанията, в която основно си говорихме кой уши байряка и за бежанци. При тези резултати и възможности е глупаво да се губи целостта на фронта. Както е глупаво да се изгуби целостта на Реформаторския блок.

Какви са перспективите пред АБВ?

Логичното поведение на АБВ е да търси някакъв вариант с БСП за президентските избори. Това ще ги направи значими, защото те като обем в момента не са значими. Едно такова обединение е шанс за левицата.

Нека не забравяме, че един от начините десницата да се запази, бе да се направи коалиция между много обидени. Някакава лява коалиция по принципа на РБ е спасителен вариант.

В момента левицата изглежда като мрежа, в която има Кдиев, Дончева… АБВ също изглежда като мрежа от личности.

На БСП също предстои да извърви труден път. В тази партия част от хората вече съжаляват за бившия си председател Сергей Станишев, а други скърцат със зъби срещу него.

Смятам, че в левицата може да се измисли политическа мрежа, каквато е изградена в РБ.

Интервю на Иглика Горанова, сп. LIFE

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.