Партньорство за открито управление – утвърждаващ се инструмент на гражданите за промяна в управлението

 

Партньорство за открито управление (ПOУ) е доброволна международна инициатива, която цели да осигури конкретни ангажименти от страна на правителствата към техните граждани за насърчаване на прозрачността, овластяването на гражданите, борбата с корупцията и усвояването на нови технологии за укрепване на управлението. Независимият механизъм за оценка извършва преглед в средата и в края на периода за изпълнение на националния план за действие за всяка участваща в ПОУ страна.
Казано по-просто, ПОУ цели да осигури форум за обсъждане между гражданските организации, частния сектор и правителството. В резултат на това обсъждане правителството трябва да поеме конкретни ангажименти за подобряване на прозрачността, отчетността или гражданското участие в конкретна област или като цяло. Сетне идва Независимият механизъм за оценка (НМО), който следи дали правителството е изпълнило своите ангажименти и гарантира, че нищо няма да остане „скрито – покрито”. Тук става дума тъкмо за последния доклада на НМО, който бе представен днес и оценява съставянето и изпълнението на ангажиментите във втория български план за действие по инициативата.
Вторият български план за действие по ПОУ бе приет в средата на 2014. След проведените консултации с над 20 неправителствени организации, синдикати, организации на работодателите, сдружението на общините и експерти правителството се спря на седем групи от ангажименти, много от които амбициозни, които да бъдат изпълнени в двугодишен период – до средата на 2016. Изпълнението на много от тези ангажименти получи отразяване в медиите – проектоизмененията на Закона за нормативните актове (ЗНА), на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Други останаха по-неизвестни – мерките за подобрение при консултативните съвети, мерките за прозрачност по държавния дълг и за подобряване на публикуваната от Министерството на финансите информация, измененията на Закона за подземните богатства (ЗПБ), проекта за нов Закон за държавните такси (ЗДТ) и ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи.
Повечето от поетите ангажименти са съсредоточени върху подобряване на прозрачността и процедурите за обществени консултации, докато малко от тях включват конкретни механизми за отчетност.
Позитивното в разглежданите ангажименти: Още на фазата на съставянето на плана правителството положи повече усилия за сътрудничество с гражданското общество и частния сектор. В резултат, някои от ангажиментите включиха приоритети и на гражданските организации, като например проектозакона за изменение на Закона за нормативните актове (ЗНА) и реформата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). По време на изпълнението на плана изготвянето на проекти за изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), ЗНА и ЗДОИ предизвикаха широки обществени обсъждания и истинско сътрудничество между администрацията и гражданските организации. В по-широкия контекст, самият процес на изготвяне и изпълнение на план за действие по ПОУ води до промяна на мисленето и на практиката на администрацията в посока на нейното отваряне към гражданите. Повечето от ангажиментите, поети от правителството в настоящия план продължават ангажименти от първия план за действие по ПОУ. В този смисъл, изглежда, че процесът по ПОУ създава продължителност и регулярност на усилията по отваряне на управлението към гражданите.
Какво има нужда от подобрения: Както изготвянето, така и изпълнението на плана за действие, имат нужда от повече разгласяване и усилия за включване на гражданите в процеса. Някои от разглежданите ангажименти, като например тези свързани с измененията в Закона за подземните богатства (ЗПБ), с реформата на държавните такси и др. изглежда изпълняват по-скоро приоритети на правителството, отколкото на гражданското общество или на частния сектор. Някои от ангажиментите са формулирани прекалено неясно или общо, което затруднява оценката дали са изпълнени или не (реформата на ЗПБ, мерките за подобрено гражданско участие в консултативните съвети и „започване на процедура за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи“). Един от основните проблеми на процеса изглежда е изпълнението на ангажиментите след фазата на „работната група“. Повечето ангажименти от плана са свързани със законодателни изменения. След общественото обсъждане и работната група, обаче, някои проекти биват изцяло изменени преди да влезнат в НС (ЗЮЛНЦ), приемането им се забавя по неясни причини и за неясен срок от Министерския съвет (проекта за Закон за държавните такси) или от Народното събрание (измененията в ЗНА). Частично решение на този проблем може да бъде по-силното ангажиране на парламента и парламентарно представените партии в изготвянето и изпълнението на следващия план за действие по ПОУ.
Налагащото се заключение е, че българското гражданско общество, но и правителството, все още „разучават” инструмента за диалог и сътрудничество, който предоставя ПОУ. Има успехи, има и нужда от още доста работа. Активните граждански организации и активните представители на администрацията успяват да използват механизма за подобряване на прозрачността и отчетността. В момента започва новият цикъл консултации за съставяне на ангажименти. Който участва, със сигурност няма да загуби.
Петте ключови препоръки от доклада:
1. Правителството да създаде постоянен механизъм / форум за диалог по изпълнението на ангажиментите от плана за действие.
2. За да гарантира равен достъп на всеки до законодателството в сила, Народното събрание трябва да публикува консолидираните текстове на законите.
3. За да стимулират гражданското участие в законодателния процес, парламентът и правителството трябва да завършат реформата на Закона за нормативните актове.
4. Местната власт може да бъде включена в процеса на ПОУ като София, Пловдив, Варна, Бургас и други общини да започнат да публикуват бюджети за гражданите – в достъпен формат и на достъпен (нетехнически) език.
5. Ефективността на граждански инициативи, може да се увеличи чрез изменения на Закона за пряко участие на гражданите… чрез: осигуряване на възможност за интернет инициативи; намаляване на прага за организиране на национален референдум по граждански инициативи; намаляване или отпадане на прага за участие за приемането на предложение, предмет на национален референдум.

(Повече информация, както и самия доклад можете да намерите тук)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.