Парламентът осъди масовото изтребление на арменците в Османската империя

С гласовете на 157 депутати Народното събрание прие решение за признаване масовото изтребление над арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г. С решението се обявява 24 април за Ден на възпоминание на жертвите. Против гласуваха 36 депутати.

Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи, се посочва в решението. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветствува диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, се посочва в решението.

След приемането му парламентът почете с едноминутно мълчание арменските жертви, като присъстващите в залата депутати на ДПС напуснаха.

Решението бе прието след като изненадващо в Народното събрание пристигна премиерът Борисов, който би трябвало да е в Румъния на съвместно заседание на двете правителства. Борисов влезе при председателката на парламента Цецка Цачева, а по-късно там бе извикан и съпредседателят на РБ Радан Кънев.

Българското правителство не може да направи нищо по-различно от това да признае масовото изтребление на арменците, заяви след консултациите Борисов пред журналисти в Народното събрание. – „Това, което говорихме с колегите, че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменат в тяхна памет и не само в техните, но и на българските такива”. Попитан защо се бяга от думата геноцид, Борисов отговори: „Казах много ясно масовото изтребление на арменците, това е българската дума или българският ни речник”.

Проектът за решение за признаване на арменския геноцид беше внесен от парламентарната група на “Атака”, а за да не бъде допуснато разглеждането му днес в началото на пленарното заседание имаше дълги процедурни хватки, като решението бе оставено като трета точка от дневния ред с идеята да не остане време за разглеждането му преди парламентарния контрол. По-късно предложението отново стана първа точка и започнаха дебатите по него.

След консултациите с участието на Борисов, Цачева и Кънев в проекторешението бяха
направени промени, предложени от Цвета Караянчева /ГЕРБ/ и от Красимира Ковачка /БДЦ/. Караянчева предложи думата геноцид да бъде заместена с израза масово изтребление. По предложение на Ковачка от мотивите на решението отпаднаха текстовете: “Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации: Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948). Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968)” и “като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог”.

От “Атака” възразиха срещу тази редакция, но тя бе приета от мнозинството народни представители.