Ставало е дума и друг път за парадокса, станал популярен покрай едноименния роман на Джоузеф Хелър. „Параграф 22” може да бъде преведен и като „Уловка 22” и онагледен по много начини. Например с фразата: „Всяка власт има право на безсмислени действия и решения, стига те да доказват смисълът от нейното управление”.
Ако вървим от общото към конкретното, можем да дадем пример с решението на прокуратурата, според което предлагането и продажбата на верните отговори за матурите не е престъпление. Това твърде спорно твърдение (освен ако не приемем, че всички твърдения и становища на прокуратурата имат божествен характер и съответно не подлежат на оспорване) се съдържа в писмо, изпратено от Софийската районна прокуратура до Нова телевизия. Тази телевизия бе една от медиите опитали, доказали и показали, че има търговия с отговорите на матурите; че по време на матурите може да се преписва, въпреки че е забранено; че прословутите мерки за сигурност, предприети от просветния министър Тодор Танев не гарантират никаква сигурност, но пък осигуряват безнаказаност за ръководния екип в МОН.
Така можем да формулираме пореден пример, онагледяващ „Параграф 22”: Не е престъпление предлагането и продажбата на верните отговори на матурите, но е забранено купуването на тези отговори и използването им (преписването) по време на държавните зрелостни изпити.
Всичко, което не е забранено, всъщност е разрешено
Ако продължим с възможните злоупотреби, произтичащи от това становище на прокуратурата, излиза, че още утре предприемчиви люде могат да регистрират фирма с примерното наименование „Матури 2016 – верните отговори на най-ниска цена”. След което да си пуснат реклами по медиите. А също така да обявят обществена поръчка за набиране на високопоставени служители на МОН и опитни учители, които да осигурят решаването на матурите в рамките на 60 мин. след обявяването на конкретния изпитен вариант.
На този етап няма да теоретизираме какви са конкретните технически възможности за предаване на вярната информация до платилите абитуриенти и дали е евтино или скъпо, морално или укоримо, действие или бездействие необходимостта квесторите по места да си затворят очите. Те, така или иначе, са под прицела на министъра, който дни след матурата по математика заяви, че няколкостотин (?!) квестори в цялата страна са съдействали изпитните задачи да бъдат изнесени от стаите, в които се провеждат матурите.
Много е важно, освен това, да се изтъкне разликата между купеното и платеното образование. Купената матура, също като издържаната с отличие като резултат от много учене, дава зелена светлина за следване (макар и не при всички специалности) дори в престижни вузове като Университета по архитектура, строителство и геодезия. При равни други условия младите бизнесмени (потребители на купени матури) ще демонстрират изпреварваща предприемчивост и при купуването на изпити – било чрез пряко договаряне с преподаватели или чрез усъвършенствани технически способи за преписване. Така, на практика, и университетските дипломи на тези млади хора ще са купени, а опитите им с пазарна насоченост ще продължат и на ниво „конкурс за работа”.
И ако говорим за „Параграф 22”: няма да е невъзможно утре да имаме дори министър с образование, производно на фирмата „Най-евтини отговори за всякакви матури”, който да ни обяснява, колко е невъзможно да бъдат купени отговорите за която и да е матура.
Правилник за прилагане на свитъка за използване на учебника
Може дълго да се спори дали най-често променяният закон в България е Кодексът на труда или Законът за движение по пътищата (ЗДП). Но е факт, че неразделна част от много български закони, вкл. ЗДП е съответният Правилник за приложение на закона. Така всичко се усложнява, умножава, разводнява, а в редица случаи се стига и до практическо приложение на поредния постулат, годен за „Параграф 22”: „Царят дава, пъдарят не дава”…
Но сега ще си поговорим за учебниците, които са пълни с грешки. И за подхода на министър Танев към тези „книжчици”, които по правило струват скъпо, звучат псевдонаучно, а сега се оказва, че сеят и знания със съмнителна стойност.
Неотдавна във Варна министърът на образованието проф. Тодор Танев призна, че в момента се запознава със съдържанието на учебниците от първи до четвърти клас, в които вече е открил твърде много грешки. Поради което министърът предлага да се излезе от ситуацията с написването на методически указания, които да коригират грешното съдържание на учебниците за началния курс на обучение, докато се напишат нови. Упоменатите свитъци (третирайте ги като Правилник за приложението на учебника по…) ще бъдат раздадени (безплатно?) на учители и родители, но няма да бъдат алтернатива на учебниците, а по-скоро пояснения и възможно временно решение. Защото, по думите на министъра, за поръчването на нови учебници трябва нов закон.
Приказките за необходимостта от нов закон за поръчването на нови учебници или за коригиране на грешките в съществуващите звучат нелогично, но това не пречи да отговарят на истината. Вече има доста примери за написването и приемането на закони за решаването на частни случаи, а не за регламентирането на общи правила и принципи.
И все пак спорно и дори несериозно звучи вариантът с написването и раздаването на методически указания как да се подхожда при сгрешена Питагорова теорема или при объркана дата и година на покръстването на българите (или дори дали княз Борис е кръстен с вода от аязмото на Голямата базилика в Плиска и свещена ли е тя или само нитратна). В учебниците на българските ученици е сгрешена цялостната философия, а не отделни данни и това е очевидно от години.
Важен е не толкова учебникът, колкото начинът на преподаване
“Поправянето на сгрешени учебници със свитъци, с методически указания, е малко излишно в настоящия момент, защото един месец преди старта на учебната година, каквито и указания да се изработят, тяхното приложение няма да бъде качествено и ефективно, защото всеки един учител работи не по указания, а по учебника, който е издаден от съответното издателство. По-важен е не учебникът, а начинът по, който един учител преподава. Именно в това е магията на самата професия, въобще”, коментира Диян Стаматов, директор на 119 СОУ в София
Съчетаването на сгрешени като философия учебници със сгрешена като философия и управление образователна система доведе до нарастване на дела на неграмотните от 5% в края на 1989 година до 40% сред 15-16 годишните ученици, които са функционално неграмотни – доказано по стандартите на ЕС и със съответните методики.
И това е само един от големите проблеми в българското образование. Другият е свързан с обхвата му и присъствието на мъртви души в учебните списъци, защото при делегираните бюджети парите зависят от бройката на учениците. Трети голям проблем е ниското заплащане на учителите, което ги демотивира и те най-често реагират като престават да се ангажират с повишаване на квалификацията си.
Четвърти, огромен за българските мащаби, проблем е разликата между качеството на образователния процес в различните училища – държавни и частни, столични и в провинцията, елитни и със затихващи функции. Във Финландия, която се сочи като пример за образователна система, подготвяща наистина децата за живота, образователната програма, учебниците, дори материалната база е една и съща във всички училища, които в огромната си част са държавни. Там навсякъде учат децата къде и как да намират нужните знания, как да ги получават и прилагат, използвайки модерните технологии, дори как да банкират електронно и как да ползват услугите на това, което наричаме е-правителство.
А българските деца са принуждавани към зубрене от сгрешени учебници със съмнителна образователна стойност. При това в условията на претоварени учебни програми, „реализирани” от учители, често принадлежащи към средите на работещите бедни. И поради това склонни да влизат в конфликт на интереси, пращайки децата на частни уроци при колежката или при самите себе си.
Какви свитъци, какви пет лева, какви Христо Стоичков и/или Григор Димитров като учебникарски примери за успели българи?
Българският парадокс е, че мнозина (пре)успяват в престижни световни университети въпреки образователната ни система, а не благодарение на нея. В нея пък (пре)успяват след като бяха отбити от хранилката на голямата политика хабилитирани преподаватели като Гошо Тъпото, Лъчо Мозъка и Добрият Вълк Лупи, без списъкът да претендира за каквато и да е изчерпателност.
Днес министърът на просветата уверява, че предстои мащабна реформа в образованието, зад която стои смяна на философията. По думите на Тодор Танев местната власт и бизнесът трябва да казват от какво имат нужда и да участват в изготвянето на програмите, а не системата и министерството да определят кой и как да се обучава.
Този възглед също е архиспорен. Местната власт на редица места в България е обрасла с корупция и кръвосмесително полегнала на местния сенчест и „слънчев” бизнес. Те може и да имат нужда от юрисконсулти-фокусници, както и от квалифицирани работници, готови да работят по 60 часа седмично за минималната работна заплата в страната, но това не може да бъде нито приоритет, нито ориентир за философията на образователната система, нито дори маркер за развитието й.
Философията, ориентирите, целите трябва да бъдат такива, каквито са в най-добрите образователни системи в Европа и света. И при това да отчитат специфичната българска особеност, че се нуждаем от стратегически пробив в борбата с неграмотността.
, в. “Десант”
бас, че никой от споменаващите въпросното произведение не го е чел и има бегла идея за какво става дума в него.
Иначе логореята се лее волно.