Откъде ще се намерят милиардите за ново въоръжение?

Вчера наистина бе исторически ден за въоръжените сили, както заяви министър Ненчев. Не толкова, заради трите гласувани проекта, а заради това, че стартира изпълнението на мащабна и дългосрочна програма, която надхвърля 2-3 пъти гласуваната вчера сума (около 2,5 млд лв). Гледам днес някои медии задават риторичния въпрос — а от къде ще се намерят тези пари. От друга страна не са малко хората, които се мръщят на това, че при такава крещяща нужда в други сектори — образование, здравеопазване и пр., ще хвърлим толкова средства за превъоръжаване и отбрана. Ето отговорите на двата въпроса. Първо. Ако световната икономика не се срине внезапно е не се повторят нещата от края на миналото десетилетия, можем да очакваме, че към 2020-2021 г. БВП ще достигне заветните 100 млд лв. Съгласно ангажиментите, които поехме на срещата на върхя в НАТО през 2014 г. към посочените години би трябвало да заделяме за средства отбрана в рамките на около 1,7-1,8 млд лв. Като знаем тенденцията за намялаване на разходите за издръжка в армията и като отчетем инфлацията, не е трудно да видим, че заделянето на 300 млн от бюджета за отбрана към тези години не е непостижима задача. В зависимост от схемите за изплащане при осъществяване на проектите и бързината, с която ще тръгнат, вероятно по-сериозни трудности ще има през идните 2-3 години. Второ. Една част от източниците на финансирането (вярно, неголяма) би трябвало да дойде от продажбите на така наречените военни имоти с отпаднала необходимост. Друга пък по линия на проекта ппрез НАТО (NSIP) и ЕС.Съществуват, разбира се и възможности по линия на двустранното сътрудничество. Наскоро откритата писта в Безмер, в която САЩ инвестираха 60 млн е пресния пример в това отношение. И накрая — ако някой си мисли, че парите, които сме заделили за нов самолет, за кораби, за бронирана техника и пр. са просто за нови оръжия, той греши. Практиката сочи, че в съвременен план съкращаване на инвестиционните разходи в отбраната, на която и да е страна не носи макроикономически ползи, а тъкмо обратното — води до спад в БВП, до загуби от постъпления на данъци и от съкращаване на работни места. Включително висококвалифицирани.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.