Президентът Росен Плевнелиев изрази притеснение от случващото се в сектор „Енергетика“ и нарече популистки действията срещу електроразпределителните дружества от последните дни. Пред журналисти държавният глава разкритикува прехвърлянето на отговорността за състоянието на сектора на Прокуратурата, съобщиха от пресцентъра на президента. Според Плевнелиев, Националната електрическа компания губи от „административно-командното вземане на решения от днес за утре“. „Трябва да бъде установен подходът на прозрачност и откритост на решенията, а проблемите в сектора да не се решават с намесата на трета страна, в този случай, Прокуратурата. Хората, които отговарят за българската енергетика, трябва да носят отговорност – да посочват и да решават проблемите там“, коментира Росен Плевнелиев.
„Още преди две години предупредих, че единственият правилен подход в сектора е решенията да се вземат не „на парче“ и „под масата“, допълни президентът. Той отново призова да бъде изработена Национална стратегия в сектор „Енергетика“, както и за връщане към постигнатия през 2012 г. консенсус за необходимостта Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се превърне в независим и надпартиен регулатор.
„Удобното прехвърляне на отговорността към Прокуратурата не е решение. Имаме нужда от силен регулатор, от национална стратегия, която да обхване всички аспекти на сектор „Енергетика“, заяви още държавният глава.
Няма натиск от българи върху британската социална система
Великобритания е поела категоричен ангажимент да се спазват основните фундаменти на европейския свободен пазар и на правото на свободно движение на европейските граждани. Това стана ясно след срещата на президента Росен Плевнелиев в Лондон с британския вицепремиер Ник Клег. “Имаме пълно разбиране, добро и партньорско отношение и очакваме, в светлината на това разбирателство, много скоро и малкото останали проблеми да бъдат решени”, заяви президентът пред български журналисти в британската столица.
Държавният глава приветства инициативата между институциите на двете страни да бъде съгласуван механизъм за разрешаване на проблемите в случай, че бъдат констатирани предпоставки и доказателства за източване на британската социална система. Планира се страни по механизма да бъдат британското Министерство на труда и пенсиите и българските министерства на труда и социалната политика и на финансите. “Такива данни и факти обаче няма”, категоричен беше президентът. Общо е разбирането, че българите във Великобритания са добре образовани, адаптивни, интегрирани и допринасят за социалната система и за развитието на британската икономика”, допълни Росен Плевнелиев.
ЕС има нужда от силна и обща позиция за Украйна
Президентът Росен Плевнелиев заяви в Лондон, че Европейският съюз трябва да има силна и единна позиция в подкрепа на Украйна. “Вярваме, че Крим е част от Украйна и че Украйна е част от Европа. Убеден съм, че лидерите на Европейския съюз ще намерят сила, за да осъдят категорично този акт на агресия и неспазване на международното право, което беше извършено от страна на Руската федерация”, коментира държавният глава пред български журналисти в британската столица. Ситуацията в Украйна е била сред основните теми в разговорите на Росен Плевнелиев със заместник министър-председателя Ник Клег и държавния секретар за външните работи Уилям Хейг.
“Светът видя окупация на Крим от руски войски, последвана от референдум, който е незаконен и не отговаря нито на украинската конституция, нито на международното право. Свидетели сме на финализирането на процес на анексиране на Крим и на град Севастопол от Руската федерация”, каза държавният глава. Той беше категоричен, че това действие е в нарушение на международното право и руши доверието. “Категорично осъждам това действие, не приемам, не признавам и като президент на България не бих могъл да призная този акт на анексиране от Русия на Крим. Това е един незаконен и неприемлив акт и вярвам, че Европейският съюз ще излезе с много силно послание на Срещата на върха в края на седмицата”, категоричен бе Росен Плевнелиев.
Нужна е нова политика на ЕС спрямо Русия
Според президента, промяната в геополитическата ситуация изисква нова адекватна политика на ЕС към Русия. Европейският съюз е длъжен да подкрепи гражданското общество, демократичния преход в Украйна, да гарантира териториалната й цялост и провеждането на честни и почтени избори, които предстоят през месец май. “Не армията на някоя трета държава, а украинският народ трябва да реши бъдещето си”, заяви Плевнелиев.
Президентът коментира още, че по отношение на върховенството на закона в Украйна е прекрачена “една червена линия”. “Върховенството на закона е в основата на всички решения и когато то е атакувано, доверието се губи. Тогава ние сме длъжни да реагираме и да се адаптираме към новата реалност”, каза Росен Плевнелиев. Той подчерта обаче, че политическият диалог трябва да продължи. “Вярвам, че ЕС ще отстоява своите ценности. Най-силната основа на 28 демократични държави-членки на ЕС е върховенството на закона, което беше нарушено по един агресивен и неприемлив начин от Руската федерация пред очите на целия свят. Длъжни сме да посочим проблема и да защитаваме ценностите си”, каза държавният глава и призова за подкрепа на гражданското общество в Украйна и за солидарност в рамките на мащабна програма в подкрепа на украинските институции и пазарна икономика.
Росен Плевнелиев определи като “вероятно” договарянето на второ ниво на санкции спрямо Руската федерация. “Тече интензивен дебат и трябва да се отнесем отговорно. Случващото се в Украйна ще има глобален ефект и очаквам ЕС да разсъждава смело, солидарно, дългосрочно, със съзнанието, че в краткосрочен план ще има загуба на доверие, но в дългосрочен план вярвам, че ще има демократизация”, посочи президентът.
В отговор на журналистически въпрос Росен Плевнелиев заяви, че би приветствал обща позиция на българския парламент и липсата на такава към момента е отстъпление от предварително поет от политическите партии ангажимент. “Усилията за обща позиция в парламента по Украйна трябва да продължат. Не можем да се снишаваме и да чакаме бурята да мине, защото става въпрос за основните фундаменти на демократичната държава”, категоричен беше президентът. Той припомни, че на 24 март Консултативният съвет за национална сигурност ще заседава по рисковете за националната сигурност, произтичащи от ситуацията в Украйна.
Be the first to comment