Оставката на Дянков: късно и безнадеждно

 
Има три въпроса, на които следва да отговорим във връзка с оставката на министър Дянков. Първо, какви се резултатите от неговата политика. Второ, има ли връзка между линията, следвана от него и протестите срещу високите цени на тока. И трето, възможен ли е полезен ход за ГЕРБ в областта на държавните финанси в периода след Дянков.
Самият Симеон Дянков обяви себе си не само за най-цитирания икономист от Източна Европа (което може и да е вярно), но и за един от най-успешните финансови министри в ЕС. Ако съдим за ефективността от финансовата политика единствено на бюджетния дефицит и държавния дълг, последното донякъде отговаря на действителността. По принцип обаче, целта на икономическата и финасовата политика е не просто поддържането на определени параметри на ниско равнище, а създаването на по-благоприятен икономически климат с оглед, в последна сметка, повишаване благосъстояниета на страната.
В края на 2012 г. ЕК публикува данни за това, какъв дял от населението на отделните страни-членки е застрашено от бедност. При това бедността в отделните страни се измерва не в абсолютни, а в относителни показатели, т.е. като дял от населението, което има доходи под 60% от средните в съответната държава. При такива измерители България би могла да бъде примерно преди Германия, независимо то това, че като цяло е значително по-бедна. Резултатите за нашата страна обаче бяха отчайващи- почти 50% от населението е изправено пред риск от бедност. Този показател е най-лошия в ЕС и е значително над съответния покацател за Гърция- 31%. Следователно, ако числата имат значение, икономическата политика на България трябва да бъде разглеждана като по-лоша дори от тази на нашата южна съседка, която беше давана като пример за финансова безотговорност. Естествено, при такова катастрофално равнище на обедняване, едно повишаване на сметките за ток е достатъчно за социален взрив.
Все пак, в каква е конкретната вина на Дянков? Основният проблем е в това, че стратегията за ролята на държавата и бюджета в условията на криза, беше напълно сбъркана. Дянков превърна фиска в ускорител на всички негативни процеси вътре и извън страната, докато неговата задача беше точно обратната. Например, забавянето на определени плащания от страна на ЕК се прехвърля автоматично върху плащанията на държавата към българските граждани фирми. В случая държавата, използвайки фискалния резерв, би трябвало да поеме върху себе си негативния външен шок, създавайки условия за стабилност и предвидимост  в частния сектор.
Самият фискален резерв обаче беше управляван изключително рисково, противно на илюзията за фискална стабилност. Вместо да поддържа резерва на високо равнище, като покрива фискалните дефицити с емисия на ДЦК, правителството финансираше дефицитите за сметка на намаляване на резерва, поставяйки България на границата на банкрута. Сравнително успешната емисия на държавен дълг на международните капиталови пазари през миналата година само временно стабилизра нещата. На практика от идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г. до сега, България няма смислена система на управление на държавния дълг и фискалния резерв. Това е изключително груб пропуск за икономист, работил Световната банка. Напълно неясно остава също така, защо България, при министър на финансите, идващ от Вашингтон, се отнесе враждебно към предложението на МВФ за заем, изпреварващ финансовата криза и позволяващ на Балгария да преодолее по-безболезнено очертаващите се финансови трудности.
Напълно се провали и друга идея на Дянков, а именно, че ниските равнища на бюджетен дефицит и държавен дълг ще привлекат автоматично чуждестранни инвестиции и ще помогнат за бързо излизане от кризата. Оказа се, че самият фискален сектор е нестабилен при намаляване на фискалния резерв. Освен това, поддържането на нисък държавен дълг беше постигнато до голяма степен за сметка на нарастващото задлъжняване на частния сектор по линията на частния външен дълг, лошите кредити към банките и астрономичната междуфирмена задлъжнялост. Може да изглежда парадоксално, но независимо от всички приказки, България е нестабилна именно финансово и то вследствие на маниакалното придържане към идеята за възможно най-нисък бюджетен дефицит.
Естествено, оставката на Дянков не може да реши тежките финансово-икономически и социални проблеми, стоящи пред страната. Законът за държавния бюджет е приет, фискалният резерв е изчерпан, а привличането на средства от вътрешния финансов пазар не е нито безпроблемно нито може да се реализира бързо- благодарение на цяла поредица финансови министри вътрешният пазар на краткосрочни държавни ценни книжа беше ликвидиран. При това положение и при нарастващия натиск за увеличаване на заплати, пенсии и други плащания, наследникът на Дянков е практически в безизходица.