ООН: затворено за ремонт

Преди точно месец се навършиха 70 години от края на Конференцията в Сан Франциско през 1945 г. Продължила точно два месеца – от 25 април до 26 юни, конференцията се превръща в завършващ етап от подготвителната работа по създаването на нова универсална световна организация, която да замени неуспешната Лига на нациите, създадена след Първата световна война. Впрочем Лигата на нациите е наистина провален международен проект, който макар да провъзгласява за своя главна цел „развитието на сътрудничеството между народите за осигуряване на мира и сигурността [в света]”, не успява да изпълни тази своя задача и допуска избухването на Втората световна война.

Представителят на Съветския съюз Андрей Громико подписва от името на своята страна Устава на ООН; 26 юни 1945 г., Сан Франциско

Особено през последния четвърт век ООН се превърна в беззъба, безгръбначна и безсмислена организация, в скъпоструваща пародия на своя първоначален замисъл. И това е съвсем видно дори само от договорките по избор на всеки от последните генерални секретари на организацията. Всички те, понеже са рожби на безкраен набор от компромиси и понеже нямат друга цел освен избирането/преизбирането си, са все безлични и крайно „обтекаеми” люде, бълващи неспирен поток от нищо незначещи безсмислици (показателна е например лекцията на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, изнесена на 5 май 2011 г. в Софийския университет „Климент Охридски”; вж. сп. „Дипломация”, кн. 6 от 2011 г., с. 5-9). Всъщност в такава безполезна говорилня на безсмислици се е превърнала цялата световна организация, в това може да се увери всеки, който си постави за цел да оцени безпристрастно дейността на ООН през последните две десетилетия.

ООН наистина се нуждае вече от коренно преустройство, понеже отразява световната действителност от времето на Първата студена война (1946–1989 г.) според историческата периодизация, която тук направихме преди време. През следващия четвърт век промените в международните отношения карат много държави да предлагат все нови и нови планове за поправка на универсалната световна организация – преустройство, което да отговаря на новата световна действителност. Тези опити първоначално са плахи и неуверени, но особено след началото на Втората студена война през миналата година все повече е видно, че ООН се нуждае спешно от ремонт, ако, разбира се, все още е налице желанието тя да продължи да изпълнява първоначалните си цели – „да избави идните поколения от бедствията на войните” (Устав на ООН).

 

Комплексът от сгради на седалището на Организацията на обединените нации на о. Манхатън в Ню Йорк е с ограничен статут на международна територия, но на практика извън няколко високопоставени служители на ООН и представители на страните членки тук навсякъде действат законите на САЩ. Спътникова снимка.

Нито ще бъдат бързи търсените промени, нито ще бъдат лесни. Напротив, преговорите вероятно ще продължат години, но един проблем е задължително да се реши веднага – за главното седалище на универсалната световна организация. Според договореностите между тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил, в края на Втората световна война седалището на ООН трябва да бъде в САЩ. То всъщност няма и къде другаде да е по това време. Европа е разорена от шестгодишната световна война, европейската част на СССР – изравнена със земята. Макар земята, върху която е построен комплексът от сгради на ООН на о. Манхатън, общо 7,29 хектара, да е предвидено изначално да е с безусловен статут на „международна територия”, на практика не се получава нищо подобно.

Територията на световната организация е всъщност изцяло под юрисдикцията на САЩ, с някои на практика незначителни изключения, а така наречената „полиция на ООН”, която охранява „международната територия”, е сведена всъщност до ведомствена охрана. Дори само географското разположение на комплекса от сгради е достатъчно да ни наведе на подобни мисли – седалището на ООН е заобиколено отвсякъде с американска територия и достъпът до него е напълно подвластен на американските власти, които впрочем често превръщат географското си предимство в политическо изнудване.

Най-пресният пример в тази посока е отказът на САЩ да издадат американска виза на новия представител на Иран в ООН Хамид Абуталеби на 11 април 2014 г. и това съвсем не е за първи път, всички държави, които са изказвали някога несъгласия с американската политика, по един или друг начин са били малтретирани дипломатически. В случая нас няма да ни интересува причината за американския отказ нито в този случай, нито в десетките, ако не и стотици други подобни случаи от 1945 г. насам. Самата възможност САЩ да могат да проявяват каквито и да било недружествени прояви по отношение на представители на страните, членки на ООН, е вече само по себе си грубо нарушение на основополагащите принципи на универсалната световна организация.

Ето защо първата, най-неотложната промяна в ООН е промяна на седалището на организацията по начин, който да предполага неговата пълна екстериториалност и неограничена от нищо независимост, включително географска, транспортна и инфраструктурна. Седалището на ООН задължително трябва да разполага със собствено летище и достъпът до него да не зависи от нито една страна в света. Сегашното седалище на световната организация не може по никакъв начин да удовлетвори подобни изисквания, доколкото е разположено в средата на голям и гъсто застроен американски град.

Едно обстоятелство благоприятства избора на ново седалище на ООН. Сегашното състояние на строените отдавна сгради понякога се определя дори като аварийно, а обновяването им се оценява на над 1 млрд. долара. При постигане на споразумение за изграждане на ново седалище на универсалната световна организация тази сума безусловно би била достатъчна или почти достатъчна за строителството на новите сгради и инфраструктурни обекти. В сегашната международна действителност на многосредищност, за което стана дума през последните седмици тук, постигането на споразумение за ново седалище на ООН би било значително облекчено. И абсолютно наложително, ако, разбира се, някой изобщо все още иска да има универсална световна организация. В това май е въпросът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.