Обречената надежда „Made in new Bulgaria”

На 14 октомври 2010 година целият свят със затаен дъх наблюдаваше спасяването на Луис Урсуа – бригадирът на 33-мата чилийски миньори, останали блокирани в мината си цели 69 дни и последният, излязъл на повърхността след безпрецедентна спасителна операция.

Светът въздъхна облекчено – извадиха със специална капсула от над 600 м. дълбочина живи всички чилийски миньори. Оказа се, че прякото телевизионно предаване е било следено от 1 милиард души по цялото земно кълбо.

Миньорите бяха посрещнати от президента на страната.

"Спасяването струваше между 10 и 20 млн. долара. Държавата пое 2/3 от сумата, а останалата част бе финансирана от частни дарения", съобщи президентът Пинера пред чилийската държавна телевизия Ти Ви Ен.

Всяко песо си струваше, всяко песо бе добре похарчено, добави президентът на Чили.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун също поздрави чилийците по случай завършването на уникалната спасителна операция.

Ще кажете:”Какво е общото между инцидента в чилийската мина и трагедията в българския рудник „Ораново”?

Отговорът е: Нищо!

Българите не се учим от грешките си

На 5 март 2007 година 12 миньори на възраст между 25 и 50 години бяха пометени от взрив на 200 метра под земята в рудник “Ораново” в Симитли. Седем от миньорите са настанени в „Пирогов”, петима от тях са в тежко състояние.

От репортажа на в. „Сега” научаваме, че експлозията е станала в 12.15 ч., когато на смяна са били 33-ма миньори. Най-вероятно взривът е тръгнал от възпламенила се искра. Сутринта миньорите установили, че вентилаторът в 52-ри участък не работи и опитали да го поправят. В 11 ч. е направено замерване на газ, но не са установени завишени стойности. После трима от най-тежко пострадалите подкарали електровоза, който тегли вагоните с въглища. От инспекцията по труда предполагат, че така е тръгнала искрата, предизвикала експлозията.

Пострадалите са били изнесени от рудника от свои колеги още преди идването на спешна помощ и полицията.

Благодарение на тази бърза и адекватна намеса на самите миньори няма още пострадали, коментира кметът на Симитли Апостол Апостолов.

Управителят на мина “Ораново” Валери Манов твърди, че вентилационната система е била в изправност.

Едва час и половина след инцидента в рудника слязоха десетина мъже от спасителния отряд в мини “Пирин” в Бобов дол.

Невинен при всички обстоятелства

Ще попитате:”Каква е връзката между инцидента в „Ораново” през 2007 година и срутването на 16 юли 2013 година, погребало четирима?”.

Първата „връзка” е отсъстващият собственик – Красимир Михайлов Паргов. След инцидента на 16 юли той бе обявен за общодържавно издирване и се яви в полицията едва на четвъртия ден след срутването.

Второто „общо кратно” е управителят Валери Манов. Той не е подал оставка след взрива на 5 март 2007 година. Днес обяви, че не се чувства виновен за кончината на никой от петимата рудничари от „Ораново”, намерили смъртта си под земята от 16 юли насам и пак не подаде оставка.

Нещо повече – Манов контрира министърът на икономиката ДрагомирСтойнев, който по-рано съобщи, че концесионерът на „Ораново” не е плащал на държавата 18 месеца и е работил без разрешение. Според управителя на „Ораново”, мината дължи около 111 000 лева концесионни такси, но в същото време рудникът трябва да получи около 3 млн. лева от ТЕЦ „Бобов дол”, а тези пари не са платени от държавата. Според Манов няма забрана за работата на рудника, въпреки че е работил без одобрен работен план за 2013 г.    

 Когато въпросите ги задава смъртта

Знаете ли, коя е най-скъпата катафалка в България? Не бихте могли да знаете, нито можете да докажете, че тази кола е купена с парите, спестени от мерките по безопасността на труда в рудника-убиец. Иначе иде реч за едно черно „Ламборгини”, което, според агенция „Пик” струва около 800 000 лева и радва белите дни на Красен Михайлов – синът на собственика на „Ораново” Красимир Михайлов Паргов. Който пък, между другото, царува в ранчото си край Радомир по тертипа на братя Галеви, с размаха на митничарите, построили „Веселото село” и със спомените и поуките от позабравената, поради фалита й, Добруджанска банка, сред чийто чорбаджии е бил.

И който, също така има много общо – не само във въгледобивния бизнес – с Христо Ковачки, прословутият енергиен бос от времето на тройната коалиция.

Целият българския бизнес има нещо много общо с рудодобива – твърде често, където и да бръкнеш, замирисва на газ метан и възниква опасност от експлозия.

За онези, които не се сещат толкова лесно – метанът се отделя при гниенето. Образно казано, цялата  шекспирова пиеса „Хамлет” би трябвало да вони на метан, поради обобщението, че има нещо гнило в Дания.

И не само там…

Млади, млади Стойнев

Някои премиери възприемат наличието на млади министри като облекчаващо вината им (на премиерите) обстоятелство. Зрелият Борисов например грееше като 1000-ватова крушка, благодарение на умението си да използва, вкл. и като бушони младоци като Трайчо Трайков, Делян Добрев и дори Симеон Дянков.

За опърления от „взрива Пеевски” настоящ министър-председател това още не може да се каже – нито като укор, нито като похвала. Но младият министър на икономиката, енергетиката и туризма Драго Стойнев определено е на път да бъде подхлъзнат. Посоката е от настоящето към миналото.

Стойнев е абсолютно прав, когато казва, че трябва да се сложи край на симбиозата между некоректния бизнес и благосклонната държава. И в същото време на министъра му е рано да се хвали с оставката на един чиновник, пък бил той шеф на дирекция „Природни ресурси и концесии” в МИЕТ. Защото държавата и бизнесът засега остават същите; задълженията като цяло също продължават да са от държавата към бизнеса; концесиите, заменките, подаръците – всички те по принцип са раздавани от държавата на бизнеса. Който пък надали е седял темерутски на държавната софра и все без да плаща. Българската схема е „аз на тебе – ти на мене”.

Това са интересни, но трудно доказауеми закономерности, които у нас трудно се разплитат дори при наличието на подходящо тефтерче.

В този смисъл би било чудесно, ако министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев наистина стигне до първопричините за батаците в енергетиката, а не се спре до наследеното от предишното правителство.

Без да е чудесно, ще е похвално, ако с министерско воля и труд се промени организацията, ефективността и възможностите на спасителната дейност в мините и рудодобива.

И не на последно място – ще е животоспасяващо, ако всичките тези контролни институции и органи, които дебаркираха в мина „Ораново” след трагедията, всъщност вършат работата си постоянно, делнично и непрекъснато, за да не се случват нови подобни трагедии.

Случаят не е приключен – помнете!

Лека им пръст на загиналите миньори от „Ораново”!

Каква зловеща ирония – да върнеш под земята погиналите под тонове скали и пръст…

И не по-малко зловеща алегория – мъртвите няма да проговорят чие е престъпното нехайство, довело до смъртта им.

Един държавен чиновник вече изгърмя. Което на практика е по-безобидно дори от изстрел с тапешник. Защото у нас не се прави харакири, у нас се подава оставка…

И твърде често оставката е единствената „присъда” за поредната огласена по принуда симбиоза между държавата и (не)честен частен бизнес.

И понеже отново идват избори (на хоризонта винаги има избори!) богатите инвестират кой както може. ГЕРБ например дават по 5000лева на семействата на загиналите миньори… При все, че ако Борисов и министри бяха хванали навреме престъпленията в „Ораново”, сега може би нямаше да се налага в земята да се пускат ковчези.

На 14 октомври 2010 година целият свят със затаен дъх наблюдаваше изваждането със специална капсула на 33-ма чилийски миньори, останали блокирани в мината си цели 69 дни и спасени след безпрецедентна спасителна операция.

Иска ми се, ако се наложи, това да може да се случи и у нас!

 

 

 

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.