Нямахме си банкова криза, но ще я направим, вярвайте!

На 9 септември 2014 година честваме 71 дни от края на банковата криза у нас, обявен на 1 юли. На тази дата, часове след като тогавашният председател на БСП Сергей Станишев приписа на партията си заслугите за овладяване на ситуацията, заплашваща да прерасне в банкова криза, същото направи и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Само че го стори в характерното за него първо лице, ед. ч. с думите:

“Аз спасих банковата криза, с всичките си експерти!”.

Освен това на 9 септември 2014 години отбелязваме 70 дни от възкръсването на банковата криза у нас, възвестено на 2 юли. Тогава Борисов оповести, че банковата криза все още не е свършила, въпреки, че той лично е „направил абсолютно всичко”, за да се преодолее кризата.

„Тя въобще не е свършила. Все пак има вложители в две банки, които чакат да дойде 21 юли”, обясни експремиерът.

В тази връзка, на 9 септември 2014 година с прискърбие си припомняме, че КТБ и нейната дъщерна банка “Креди Агрикол-България” не отвориха нито на 21 юли, нито ще отворят на 21 септември, а прогнозите за тяхната съдба се изчерпват с универсалното: “Трудно е да се правят прогнози, поне до изборите”.

И все пак с пълно основание може да се каже, че се задава истинска банкова криза. И за да не ни обвинят в създаване на паника сред вложителите, ще се аргументираме с констатацията на Бойко Борисов от 2 юли; както и с казаното преди дни от служебния премиер Георги Близнашки, който констатира наличието на три кризи – финансова, банкова и в енергетиката; и освен това – на първо, а не на трето място – с предусещането на българите, при това не тези, които заплашват със самоубийство, ако им потънат милионите в КТБ.

Днес бяха оповестени данните от едно, както се казва, национално представително изследване на общественото мнение. От него става недвусмислено ясно, че продължаващото безвремие в кризата с КТБ успешно се е разпростряло както върху оценката на хората за банковата система, така и в усещанията им, че предстои поредното бедствие.

В момента доверието в БНБ е едва 11% (дори и парламентът не е слизал до такава криза на доверието), а мнозинството от българските граждани – 54% – смятат, че проблемите няма да се ограничат до една банка, а могат за обхванат и други.

“Казусът с КТБ, превърнал се в показателен пример за механизмите на задкулисно действие на предишното управление, се възприема основно като институционална отговорност, поради което са налице високи очаквания за пълна прозрачност по случая”, коментират социолозите от “Алфа рисърч”.

И са абсолютно прави. Но “с едно наум” за настоящите и бъдещите действия на политици, които “викат” с пълно гърло идването и на една банкова криза, надявайки се да се самопредложат за спасители от нея;
С “второ наум” за потенциалната разрушителна сила на цялата ПР-каша, демонстрирана от ръководството на БНБ по случая с КТБ;
С “трето наум” за липсата на политически и управленски консенсус трябва или не трябва да се спасява закъсалата банка с пари от бюджета, след като веднъж вече е отказана помощта на Брюксел.

Или пък вместо да спасяваме единична пробойна, храбро ще потопим целия кораб на банковата стабилност, но ще докажем, че винаги ще се намерят кандидати да свирят до последно в “Оркестър “Титаник”?!

Тъпо се получи, някак си! При това без извинение за констатацията. Нямахме си истинска банкова криза от времето на Виденов, но ще ни я сготвят, вярвайте!