Народното събрание продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция. На това мнение са 69% от българите. В същото време парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи. Одобрението към дейността на Народното събрание спада с 4% в сравнение с месец април, 2015г. и се връща на стойността си от месец март, т.г.
В края на месец май, национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп” регистрира, че съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите с най-ниски нива на одобрение сред българите (одобряват ги по 14%). Неодобрението към прокуратурата възлиза на 63%, а към съда – на 66%.
Армията и полицията остават най-одобряваните институции у нас. Те получават приблизително равно одобрение – 34% одобряват дейността на армията, а 33% – дейността на полицията. Неодобрението към работата на полицията, обаче, през последните месеци се запазва като трайно по-висок дял от неодобрението към работата на армията (50%:33%). В сравнение с април, през май леко намаляват (с 3%) и негативните оценки за армията.
Въпреки, че немалко партии са представени в настоящия състав на българското Народно събрание, сред избирателите на нито една от тях не преобладават положителните оценки за работата на парламента. Най-често критикуват работата на законодателния орган избирателите на БСП и на Атака, коментират авторите на изследването. Според тях негативните настроения към работата на българското Народно събрание се дължат преди всичко на общественото усщане, че през последния месец основната законодателна институция отново се плъзга към политическо противопоставяне и конфликти и в по-малка степен държи на фокус нуждата от закони по темите на деня.
Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 31% от българите, като за последния месец одобрението се качва с 2%. Така оценките за работата на Цецка Цачева са значително по-добри от тези за работата на институцията.
Премиерът има по-високо одобрение от правителството
В последните дни на май правителството е одобрявано от 31% от българите, а министър-председателя Бойко Борисов – от 44%.
Недоволни от работата на кабинета са 58%, като сред тях преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, както и такива на възраст над 60 години. Критични оценки за работата на кабинета дават най-често нискообразованите респонденти, както и българите с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на Министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете-областни центрове.
Най-висока подкрепа за работата на правителството регистрираме сред избирателите на ГЕРБ. 73% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета, а 90% от тях подкрепят работата на Борисов като премиер на страната. Одобрение над средното за дейността на правителството заявяват и привържениците на Реформаторския блок.
Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на Атака.
Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а критични оценки към него имат 57%. По-често негативни оценки за работата на държавния глава дават избирателите на БСП, на Атака, на ПФ и на АБВ. 60% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента. Положителните оценки за работата на президента имат превес над отрицателните сред избирателите на ГЕРБ и на ДПС. За пореден път регистрираме силно политизирани оценки за работата на държавния глава, което показва, че политиците пряко или косвено успяват да фокусират вниманието на хората не само върху тазгодишните местни избори, но и върху президентския вот догодина.
В крак ли са институциите с важните теми на деня?
От няколко месеца, екипът на „Екзакта Рисърч Груп” мери обществените представи за това дали основните държавни институции в дейността си следват дневния ред на обществото.
Според 19% от българите в майското изследване на „Екзакта”, законодателната дейност на българското Народно събрание през изминалия месец се доближава до важните теми на деня. Така мислят по-често мъжете, хората на възраст между 18 и 29 г., респондентите между 50 и 59 г., както и избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДПС.
Три пъти повече са, обаче хората, според които законодателната дейност на парламента се отдалечава от дневния ред на обикновените хора – 56%. Сред подобномислещите преобладават респондентите на възраст над 60 години, бедните, както и симпатизиращите на БСП, на Атака и на ПФ.
70% от хората, които не одобряват работата на парламента са на мнение, че законодателната му дейност остава встрани от проблемите на деня. Подобно мнение заслужава общественото внимание, още повече, ако народните представители искрено се питат как могат да подобрят публичния образ на институцията.
На този фон малко по-оптимистично звучат оценките за работата на кабинета. Правителството работи „в крачка” с актуалните обществени проблеми според 27% от българите. Почти двойно повече (53%) са преценяващите, че кабинетът се отдалечава от важните за хората теми на деня. Подобни оценки дават по-често хората на възраст между 40 и 49 години, както и най-възрастните респонденти – над 60 години. Критиката към приоритетите на кабинета идват от жителите на малките градове, от българите с нисък стандарт на живот, както и от избирателите на БСП, на Атака и на ПФ.
Общественото мнение за работата на министрите
През май повечето министри от кабинета успяват да се преборят за по-високо обществено доверие. При едни позитивната промяна е минимална, при други – забележима.
Списъкът на най-одобряваните министри отново се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която е одобрявана от 55% от пълнолетните българи. Този дял е с 2% по-висок в сравнение с месец април.
Одобрението за работата на министър Павлова е най-високо сред младите българи, сред хората на възраст между 40 и 50 години, сред заможните и сред високообразованите респонденти.
Здравният министър Петър Москов през май, както и през април, е втори сред най-одобряваните министри, с рейтинг от 46%. За последния месец министър Москов губи 3% одобрение. Огласените мерки за реформи в сферата на здравеопазването безспорно пораждат и съпротива, и критични коментари. Но данните от настоящото изследване показват, че министър Москов разполага със значителен ресурс от обществена подкрепа за реализация на намеренията си.
Трети сред популярните министри е Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 43%, като този дял остава без значими промени през последните месеци. Прави впечатление, че подкрепата за работата на Ивайло Калфин е съизмерима сред левите и сред десните симпатизанти.
Четвърти е Томислав Дончев с одобрение от 41% и ръст на доверието от 6% в сравнение с април.
Лиляна Павлова, Петър Москов, Ивайло Калфин и Томислав Дончев са министрите, одобрението за работата, на които е по-висок дял от неодобрението.
С 5% за последния месец нараства одобрението за работата на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Така, одобрявана от една трета от българите, тя попада в топ 5 на министрите от кабинета.
Нови 4% одобрение добавя през последния месец и министър Красен Кралев, който в същото време печели и периферна подкрепа за работата си (освен от електората на ГЕРБ е одобряван и от привърженици на повечето други партии).
През последния месец министъра на образованието Тодор Танев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова успяват да станат малко по-разпознаваеми, но това води до ръст на негативните оценки за тяхната дейност. С 9% през последния месец расте общественото неодобрение към работата на министър Тодор Танев.
Проспериращи и изоставащи сфери на обществения живот
Данните от настоящото изследване показват недвусмислено, че в повечето сфери на обществения живот все още не е настъпила очакваната положителна промяна. В четири от сферите, обаче, хората забелязват положителни промени.
На първо място по напредък у нас, 41% от българите поставят сферата на усвояване на средствата по еврофондовете на ЕС. По този въпрос регистрираме консенсус сред представители на различни обществени групи и прослойки от населението.
38% (предимно високообразовани и трудовоактивни българи) твърдят, че има видимо развитие в сферата на комуникациите, а едва 16% отричат това да е вярно.
Според 36% (главно високообразовани и трудовоактивни българи), има напредък в сферата на транспорта, а 26% са склонни да оспорват подобно твърдение.
Регионалното развитие е четвъртата сфера, в която българите са склонни да виждат напредък. Това твърдят 30% от запитаните-най-често млади и високообразовани жители на големите градове. 28% пък са убедени, че тенденцията е точно обратната – ситуацията в сферата на регионалното развитие се е влошила, според тях.
Най-често българите не виждат значими промени (нито положителни, нито отрицателни) в сферата на вътрешния ред и сигурността, по отношение на опазването на околната среда, както и в сферата на културата.
Две трети от българите твърдят, че се влошава общото благосъстояние на хората. Малко над половината интервюирани посочват, че негативните тенденции вземат връх над позитивните в сферата на финансите, в сферата на енергетиката, в сферата на икономиката, в сферата на здравеопазването и в сферата на правосъдието.
Be the first to comment