Дългоочакваният ремонт и обновяване на фасадата на Къща музей “Иван Вазов” в София върви с пълна сила и ще завърши в навечерието на 165-ия рожден ден на поета – 9 юли. Къщата на Иван Вазов е построена през далечната 1895 година върху наследствено място и с голям заем от 30 000 златни лева.
В нея писателят живее най-дълго време, до смъртта си през 1921 година. Още приживе обаче най-естествено Вазовата къща се превръща в средоточие на обществена енергия, в културно средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей.
В продължение на 20 години негов уредник е Елин Пелин. За последен път фасадата на музея е обновявана в началото на 90-те години по проекта “Красива България”. Днес заслугата за обновяването е на Столична община, като кметът на София Йорданка Фандъкова и главният архитект Петър Диков оказаха подкрепа на арх. Христина Стоянова и реставраторката Аглика Икономова.Красимира Вълова и ръководената от нея агенция “ЮПИ-БГ”, осигури средствата за ремонта, построяването на скелето и уникалната защитна мрежа със снимка и стихове на Иван Вазов. За самото обновяване се грижат служителите от “Реставрация” ЕАД към МК инж. Лиляна Петрова, инж. Божидар Дончев и инж. Ангел Митев.
Къщата на националния ни писател Иван Вазов винаги е била своеобразно поклонническо място. В спомените си писателят Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 година сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч, своя любим поет. Иван Вазов още приживе се превръща в обществен мит, духовна институция, паметник на високата словесност, съизмерим единствено с могъщото, средищно и неотместимо присъствие на Балкана в географския пейзаж на България.
“Музеят на националния ни класик е съдбовно място, защото пази и паметта за огромната народна енергия. Тук се спира шествието на запасните и действащи офицери, понесло огромната скръб от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет. Тук през 1920 година в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, и в безброя на това изумително множеството са и престарелите опълченци от шипченските боеве, завинаги запомнени в могъщото слово на поета”, казва главният уредник на музея, известната ни поетеса и писателка Мирела Иванова. “Тъкмо тази скромна, но достолепна къща в сърцето на българската столица показва, че сме истински европейци. Съхранили сме през всички исторически и идеологически превратности дома на голямото и същностно национално Слово, дома на Вазов, първосъздателя на националния ни космос. Благодарна съм на всички щедри и добронамерени усилия, които ще превърнат музея в сияйно място и отвън”, завършва тя.
Честването на 165-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов в национален мащаб започна още през февруари т.г. с изложбата “Обичаният Вазов” в Галерия “Средец” на Министерството на културата. Тя включваше художествени творби от големи български майстори, дар на писателя за двата му юбилея – през 1895 и 1920 година. Организатори на експозицията, посветена на годишнината, са Министерство на културата, Национален литературен музей, Къща музей “Иван Вазов” и галерия “Средец”. Мирела Иванова представи интересни подробности за експозицията с уникалните дарове, с които българите засвидетелстват благодарността си към своя любим поет и писател, упованието си в неговото Слово.
“Вазов не е колекционер, но творбите, събрани в изложбата, са колекция, но не обикновена и грижливо пазена във фондовете на Къща музей “Иван Вазов”, а колекция на истинската народна любов и признателност”, отбеляза в словото си Мирела Иванова.
Be the first to comment