Нова НПО предлага законови промени във връзка с КТБ

Новата неправителствена организация “Ние, гражданите” (в процес на регистрация, според лидерите й) разпространи свое становище, касаещо “необходими минимални законодателни промени с цел да се даде възможност на потенциални инвеститори да вземат участие в оздравяване на банка, която е във фактически фалит.

Може да се предполага, че в основата на тази НПО са някои от вложителите в КТБ, които продължават да проявяват активност и да правят всичко възможно, както за да получат парите си, така и за да не се повтарят подобни кризисни ситуации с други български банки – а такива прогнози вече се появиха, вкл. от бившия ляв депутат и министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

В този смисъл разпространеното от НПО “Ние, гражданите” становище заслужава внимание, още повече, че от идеите и начина на аргументирането им определено проличава професионален подход. Друг е въпросът кой в България има право на законодателна инициатива. Може да се предположи, че при наличието на 8 партии в 43-тото Народно събрание все ще се намери депутат, който да внесе тези идеи за промени в законите или поне част от тях. Поради което и публикуваме становището на НПО “Ние, гражданите” във вида, н който го получихме.

Цели:
Целите на становището са да изследва и предложи решения, които да предоставят възможности за по-ефективни механизми в процеса на „оздравяване“ на кредитна институция. По този начин ще се създадат предпоставки и възможности да бъдат привлечени потенциални инвеститори, които проявяват интерес към това.
Наред с това, ще се разширят възможностите на Държавата чрез нейните органи да участва активно и да контролира такъв процес. В становището е отчетена и откритата Наказателна процедура към Република България във връзка с нехармонизирано законодателство по отношение на гаранционните схеми. По този начин ще се смекчат последиците от нея (а е възможно и същата да бъде прекратена).

Фактическо положение.
Становището е базирано върху реалните проблеми с Корпоративна търговска банка, по отношение на която към момента липсват законови възможности за провеждане на процедура по оздравяване. Този вид проблеми биха настъпили при подобна ситуация и в бъдещ период, поради което е необходимо да бъдат отчетени и да бъдат предприети действия за тяхното преодоляване.
По отношение на Корпоративна търговска банка към момента, според оценка на кредитния портфейл на КТБ, е налице потенциал за натрупване на загуби от недобре обезпечени кредити в рамките на 4,2 млрд. лв. Настоящата нормативна уредба в конкретния случай разпорежда императивно отнемане на лиценза на кредитната институция (чл. 36, ал.2 – и в двете точки е налице задължение на БНБ да отнеме лиценза на кредитната институция). В случая нормата е императивна и не създава никакви други възможни алтернативи пред регулатора, което възпрепятства всякакви възможности за предприемане на действия за нейното оздравяване.
За да бъдат създадени такива възможности и целият процес да бъде контролируем следва да бъде внесено изменение в нормативната уредба.

Измененията следва да бъдат в няколко насоки.

1. Първата от тях е с цел да се предототврати незабавното производство по ликвидация на кредитната институция, като се даде преходен период, в който да бъдат потърсени и изчерпани всички варианти тя да бъде оздравена. В тази връзка е необходимо да се въведе понятието „спиране действието на лиценза“ за определен период от време (примерно за срок от 3 месеца). По този начин ще се даде възможност на всякакъв род инвеститори да направят съответните анализи, оценки и преценки и в случай, че имат желание да инвестират в програма по оздравяване да получат такава възможност. За да бъде постигнат този ефект следва разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ да придобие следното съдържание:
„ал. 2 Българска народна банка спира действието на лиценза на банка, поради неплатежоспособност, когато:
Следва да бъдат създадени и следните нови алинеи:
Алинея 7 да се измени както следва:
„ал.7 При спиране действието на лиценза Българска народна банка обявява срок не повече от един месец, в който всички заинтересовани лица могат да заявят намерение да участват в процедура по оздравяване на банката. Редът и условията за достъп до пълната документация се определят с решение на управителния съвет на Българска Народна банка“
Създава се нова ал. 8
„След постъпване предложения, Българска Народна банка провежда преговори с лицата, заявили намерение да участват в оздравяването на банката.“
Създава се нова ал. 9
„След приключване на преговорите по ал. 8 БНБ изготвя обобщен доклад с предложения за възможни решения и го изпраща на Министъра на финансите и Съвета за финансова стабилност.“
Създава се нова ал. 10.
„Възоснова на доклада Министъра на финансите и Съвета за финансова стабилност излизат със становище и предложения, които са задължителни за БНБ при взимане на решение.“
Създава се нова ал. 11
„Възоснова на проведените преговори и във връзка с представените становища и предложения БНБ в петдневен срок взима решение за оздравяване на банката или за отнемане на лиценза. В случай на оздравяване на банката действието на лиценза й се възстановява от момента в който покрие законовите изисквания за това. С отнемането на лиценза дейността на банката се прекратява и се извършва принудителната ликвидация.“
Посочените по-горе изменения ще създадат възможности за изследване и анализ на всички потенциални възможности за предприемане на адекватни мерки за оздравяване на една кредитна институция, които в настоящата нормативна уредба липсват или са в колизия с други норми. Наред с това, те ще разширят възможностите за въздействие върху процеса както от страна на Регулатора, така и от страна на Министъра на финансите, като същият ще бъде управляем и контролируем. Същевременно, ще може да бъде направена най-пълна и точна оценка на въздействието на всеки един сценарий и отражението му върху цялостната макроикономическа рамка.

2. Наред с това, предвид на това, че подобна процедура би продължила значителен период от време, следва да бъдат нормативно уредено задействането на гаранционните схеми независимо и извън тези процедури. Обвързването на задействането на гаранционната схема с проблемите по оздравяване на банката води до пряко противоречие с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 г.). Поради тази причина е необходимо задействането на гаранционната схема да бъде извадено от процедурите по оздравяване на кредитната институция и да бъдат спазени изискванията на ЕК и ЕБО в тази област. От друга страна, встъпването на Фонда за гарантиране на влоговете в правата на вложителите ще се превърне в активен механизъм в случай, че се вземе решение за оздравяване на банковата институция, като същевременно ще е налице възможност средствата в него да бъдат частично или напълно възстановени в един бъдещ период.
За целта е необходимо разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ да добие следното съдържание:
„Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери по решение на Българската народна банка по чл. 116а (нов член вж. по-долу) от ЗКИ“.
Наред с това е необходимо изменение в ЗКИ, като се създаде нов чл. 116а със следното съдържание:
Чл. 116а (1) Когато са приложени мерките по 116, ал. 1, т. 2 и 3 за повече от пет дни и не е предвидено същите да отпаднат в срок до 20 дни, БНБ задължително взима решение за изплащане на гарантираните влогове и уведомява Фонда за гарантиране на влоговете в банки.
(2) След постановяване на решението по предходната алинея Фондът за гарантиране на влоговете в банки предприема необходимите действия по изплащане на гарантираните влогове, като встъпва в правата си по чл. 24, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките.
(3) Изплащането се извършва от поставената под специален надзор банка, по начин и ред, предвидени в нарочна Наредба.

Тези изменения са наложителни. Това е така от една страна защото българското законодателство не е хармонизирано с европейското, което е повод за откритата Наказателна процедура срещу страната. От друга страна Фонда за гарантиране на влоговете ще встъпи в правата на вложителите и ще се превърне в основен вложител в Банката. Реално по този начин ще се избегне попълване на Фонда за гарантиране на влоговете със средства от разпродажба на активи при ликвидация, което ще отнеме дълъг период, а ще се открие възможност средствата в него да бъдат допълнени изцяло и частично във връзка с процедурата по оздравяване. По този начин ще се създаде възможност за по-голяма гъвкавост при решаване на евентуалните проблеми с оздравяване на кредитната институция, като ще направи процеса управляем и контролируем. Подобен подход в голяма степен ще смекчи и ще позволи въвеждане на рестрикции при тегленето от влогове в процес на оздравяване за определен период от време. В случай, че се вземе решение за оздравяване на банката, подобна уредба би дала възможност на Фонда за гарантиране на влогове да договори с Банката срокове, начин и график за изтегляне на средствата по влогове, върху които фонда е придобил права във връзка с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ. Другият положителен момент в случая ще бъде, че реално парите на Фонда ще бъдат възстановени в ясен бъдещ период, а при необходимост, при оценка на състоянието на оздравяваната кредитна институция, тези срокове и графици ще могат да бъдат предоговаряни – т.е. ще е налице възможност за гъвкавост при управлението на тези средства. Следва да се обмисли и възможността обезщетенията по гаранционната схема да бъде извършено и чрез самата банка, което в комбинация с оздравителна програма би било добър оздравителен инструмент.
Във връзка с изложените по-горе законодателни промени с оглед разширяване на възможните лостове и инструменти за оздравяване на кредитната институция следва да се помисли и евентуално да се въведат правни норми, които да създадат правната възможност в процеса по оздравяване да бъде привлечена и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Не е за подценяване и възможността да се създаде нормативна база която да позволява „оздравяваната кредитна институция“ да бъде определяна по решение на Министерски съвет за банка-кореспондент по част или по всички европейски програми, което ще даде още по-големи възможности за нейното оздравяване в кратки срокове. Подобно решение би представлявало форма на държавна помощ, която, освен че следва да бъде съгласувана с ЕК, ще има временен характер, т.е. ще може да бъде прилагана за срок от 5 години след съгласуване на плана за оздравяване /преструктуриране/ на определена банка в затруднение.
С оглед на интересите на Фонда за гарантиране на влоговете следва да се разгледа и възможността за нормативно създаване на механизъм за диференцирано определяне на вноските на банките в Фонда по депозитите, като въз основа на прираста на депозитите в банките в определен месец, следващ задействането на изплащането на гарантираните депозити, привличане под някаква форма на банките, бъдат съответно приложени различни ставки на вноските им във Фонда. Така, в зависимост от прираста на новопривлечените средства от освободените депозити от проблемната банка, – например на база съпоставка на размера на привлечените депозити от предходния месец и последващия месец, да се увеличи процентно премията върху прираста, като по този начин ще се ускори темпът на попълване на средствата в гаранционната схема.

Председатели на сдружение
„Ние, гражданите“
(в процес на регистрация)

Председател:
Вера Ахундова

Зам. председател
Даниел Божилов

Свързани публикации

1 Comment

  1. Как мога да се присъединя към сдружението,моля за телефон за контакти

Leave a Reply

Your email address will not be published.