Николай Михайлов: Плевнелиев е некомпетентен и прихаво желае да скрие това

Президентът Плевнелиев е непрекъснато опиянен от доброта и светли хоризонти в стил “ах, къде ще сложим розите”. Това може да утешава юноши и средношколци, това не утешава хора, които знаят съществените въпроси на страната. Това коментира психиатърът и политически анализатор д-р доктор Николай Михайлов. Според него Плевнелиев обича да се самоизтъква като добър човек по природа и изглежда, че твърдо го вярва – “възприема го като свое качество, на което той се наслаждава и на което разчита, защото компетентност няма и той сприхаво желае да скрие дефицита на компетентност”.

Президентът Плевнелиев е залутан в политическа роля, но това не е собствена неговата роля. Вижда се един антураж от съветници и екип, който лоялно го съветва. Той има поведение тъкмо на съветван човек. Той не е за тази роля, той няма политическа и идеологическа зрялост, коментира Николай Михайлов. Според него Плевнелиев не излъчва адекватна ориентация в системата на модерния свят. Затова ми се струва ехо-феномен на някакви регламентации, които са извън територията. Той е нещо като посланик, прилича на френския посланик и на Уорлик в комбинация. Това е много леко поведение и в някакъв смисъл опечалява, каза още д-р Михайлов. По думите му, Плевнелиев е изцяло, по стилистика и по поведение, чиновник на евроатлантическите институции. “Президентът е, грубата дума е комичен, клакьор на това, което представлява регламентация отвън”, анализира д-р Михайлов.

На страницата си във Фейсбук политологът Огнян Минчев демонстрира несъгласие с оценките и подходите на д-р Николай Михайлов. Ето и написаното от Огнян Минчев:

Уважавам интелекта и компетентността на д-р Михайлов, но намирам за неуместни неговите критични оценки за личности и събития, направени в контекста на аргументи като “модерност” или “демокрация”. За да критикуваш някого за дефицит на демократизъм – самият ти трябва да си демократ. За да оценяваш нечия ориентация в “системата на модерния свят”, би следвало да приемаш този свят поне отчасти. Д-р Михайлов не крие своите пристрастия към предмодерния свят – света на традиционализма, както и своя понякога категоричен скептицизъм към системата на либералната демокрация, основана върху ценностите и светогледа на модерния индивидуализъм. Затова когато една публична фигура – политическа или гражданска – получава критики от страна на д-р Михайлов, почтено е да се знае, че това са критики от позициите на традиционализма, скептицизма към модерността и афинитета към идеи и социални форми на организация, свързани с възгледите на хора като Александър Дугин, Юлий Сцевола, Рене Генон… Според тези възгледи, модерността и пост-модерността – с техните характеристики, включително политическата демокрация – са в най-добрия случай допустими за “западната цивилизация”, а в най-лошия са просто задънена улица на отклонение от желания път на цивилизационно и духовно развитие. Евразийската доктрина на А. Дугин, която все повече се припознава от официалния политически връх в Русия е целенасочено изградена като антитеза на модерното и постмодерното културно, политическо и общностно развитие на Запада и – всъщност – на преобладаващата част от съвременния свят. Затова според мен анализите и позициите на д-р Михайлов са ценни като принос в българския обществен дебат, при положение, че се правят открито от позициите, които авторът им споделя. Не е допустимо да проблематизираш публичния живот като оценка от гледна точка на демокрацията, при положение, че самата демокрация и нейните основания не са допустими и легитимни според собствения ти мироглед.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.