Недялко Славов има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета. Той е носител на най-високата държавна награда за литература „Хр.Г.Данов” за романа си „Фаустино”, а последния му роман „Портрет на поета като млад” е с номинация за националната награда „Хеликон”.
Г-н Славов, преди да проведем този разговор прочетох не малко Ваши интервюта и у мен остана чувство за гняв. Какво е това, което Ви ядосва – в литературата, а в политиците?
Да разделим въпроса Ви. Нещата в литературата са стари като света. Там си съществува и приятелството и враждата, и ревността и съперничеството. Всеки творец е преди всичко едно голямо звъннало като шпага за дуел Его. Не мога и не бих съдил в този дух нито един колега. Големите длъжници според мен в тая гилдия са литературните критици. Много тънки нелитературни сметки се правят обикновено от тях, много нагодливи движения. И така се ражда една литература без йерархия.
А политиците какво да ги коментирам. Всички виждаме до каква национална катастрофа ни докараха. Това е тяхно колективно престъпление без давност. Да редуцираш собствения се народ без война с два милиона. Впрочем те всички играят в един отбор. И този отбор играе срещу българския народ. Аз на тях не се ядосвам – презирам ги е по точната дума.
Трябва ли хората с перо да бъдат критични към съвремието и не остава ли то в сянка, що се отнася до литературата? Разбира се, не говоря за публицистиката – поле, което мнозина писатели мислят, че им подхожда…
Мога да говоря само за себе си. Романът, който пиша в момента е жестока гавра с така наречения глобализъм, който си е чиста проба империализъм на бездуховността. Лично за мен това е филоксерата на 21 век. Всички злини около нас са следствие на това планирано методично безумие.
Публицистиката пък изисква много качества, и най-вече сърце и смелост. Но също така професионализъм, чест, морал. Все дефицитни неща днес. Почти целия сектор на публицистиката е зает корпоративно от олигархията у нас – всеки служи на някого. Ако не служи – отива на улицата.
Има ли място за оптимизъм? На едно място казвате, че в съвременната ни литература няма хуманизъм… Това ли ни озверява?
Е, прекалил съм… Определено не е така. Има хубави, силни книги. Има честни и талантливи поети, белетристи. А и как да няма. Нека да е клише, но ще го кажа – творците са съвестта и духа на един народ. Но да се върна на въпроса. Да приемем че в една книга няма любов към човека, към човешкото, тогава кому е необходима тя, по дяволите? И за кого е написана? За зомбита, за роботизирани потребители и хомункулуси. Човекът е центъра на Вселената. Мъжът, жената и детето, което водят за ръка – това е света! Аз съм православен християнин и уважавам всеки народ, който почита своя Бог. Бог ни прави добри и мислещи.
Христос, Мойсей, Мохамед, Буда – това са спасителните убежища за народите.
Покрай протестите последната година не един и двама писатели опитаха да изразят „гнева на улицата“, да станат едва ли не лице и говорители на протестиращите… Създаде се впечатление, че някои от тях експлоатират протестите с комерсиална цел…
Хахаха! Правилно Ви е наблюдението. Забелязвате ли, че още от хайдутството, през партизанството, та до днешните улични протестъри има една сезонна зависимост. Като прелетните птица са – идват на топло, предпочитат на припек. Когато са организирани от някакъв център, разбира се. Обикновено „революционерите” лежат зиме до някоя бяла кълка или ораторстват по механите, кръчмите и студията, а като пукне пролет, нарамват революционните такъми – преди пушките, днес вувузелите и транспарантите с инструктираните послания.
Вие самият говорите за някои писатели като ЕРП-та… Не виждате ли морален конфликт в това да се иска честност, откритост и правила, а в същото време и зад тези оправдания да остава привкус на комерс…
Виждам. Но това си е за тяхна сметка. В литературата не се влиза през служебни и партийни входове. Всъщност временно може да се влезе тук там. Е, един ден ще станат висши държавни служители в областта на културата и образованието… Ще се возят на държавни коли. В края на краищата това е и целта, нали.
Наближават европейски избори и зная, че темата не Ви е безразлична. Ние живеем в най-бедната държава на ЕС… Казват за нас, че и изчезваме най-бързо, в същото време тук политическите страсти взимат такива измерения, че сякаш ще живеем вечно на тази зема и територия… Кое и какво може да ни спаси?
Като гледам водачите на партийните листи мога да кажа само едно. Това са най-скъпите назначения, които за своя сметка българския народ прави на една група познати чиновници, които ще вземат по 20 000 евро заплата на месец. И бъдете сигурни, те пак ще работят за себе си, а не за народа си. По-добре ще е партиите да се съберат и направо да си ги разпределят по партийни квоти. А парите за изборите да ги дадат за изграждането двайсетина детски градини.
Определяте се като анархист-солист, но хората имат нужда от някой, който да ги упъти… Протестите излъчиха много хора на изкуството като говорители, но не излъчиха нови политици…
Протестите не излъчиха никакви хора на изкуството, по скоро въпросните хора сами се излъчиха. Аз не виждам човек с харизма сред тях.
В същото време знаем, че хората на перото не могат да бъдат добри политици…? Докога ще я караме така с объркан пътепоказател?
Това е така, защото ни е лоша географията. Прекрасната ни земя се намира на магистралата Европа – Азия. А тия дето живеят край магистралите обикновено ги карат да имат оная древна магистрална професия под мостовете. А у нас бол политици, които да служат на тая кауза.
А ще я караме така, докато Оня горе не посочи Човекът. Един горд представител на мъжкия или женския пол (защото засега обществените трибуни са заети само от представители на „третия пол”) който ще викне „Царят е гол!” и ще поведе народа си. Ние сме със съдбата на евреите. Преследвани от зъл вятър през вековете, чакаме своя спасителен Месия.
Соросовият протестър не можа да се въздържи и се обади.Избълва някакви глупости.., гордеел се бил. С какво се гордееш, бе? Че Правдолюб Иванов водеше на тия идиотски митинги децата си и ги учеше да мразят с лично измисления от него плакат ” Не съм платен, мразя ви безплатно”?! И после се скри като мишка в уюта на платеното си от фондации и фондацийчета ежедневие…Глобализацията унищожава различността на народите, целта й е едно огромно море от безмозъчни хуманоиди, които безропотно се подчиняват на поредния бащица: без достойнство, без чест. За това говори писателят.
Така не може да се говори – обвинява политиците, но не казва кое конкретно не е направено както той смята и кое сега да се направи както той мисли.Звучи като едновремнните статии на Раб.дело – общо , клиширано , тъпо и толкоз.
Не всичко е пари, не всичко, това, за парите, го казват търговците в храма, но Христос им е обърнал сергиите. Духът управлява света.
Който плаща,той поръчва музиката.Какво ще се случи знае само този който плаща.А парите не ги печатаме аз или Вие.
Пич, глобализацията си е едно безумие, спор за това няма! Глобализацията ще превърне Земята в един голям затвор, а отделните индивиди ще загубят свободата си! А добрия човек няма нужда нито от достъп до интернет нито от глобализация за да бъде човек към всички човеци!
Това интервю е за мислещи хора, а не за глупаци. Глобализмът ще приключи, когато полира мозъците на всички, като изказалия се Пичкоманда . Но това, слава богу , няма да се случи, защото света е творение на Бога, а не на шепа разбойници с болно мислене и ненаситен гъз.
Да твърдиш, че глобализмът е “безумие” без капка аргументация е смешно. Глобализмът е естествен процес, който ще бъде завършен, когато всички получат достъп до Интернет. Тогава ще научим, че въпреки различията ни всички сме хора. Да обвиняваме политиците за нашите страдания е като да викаме Неволята. Никой няма да ни помогне освен нас. Господин Славов да си чака Месията колкото иска. Всички религии само това могат – да чакат въображаемите им приятели да ги посетят. За какъв хуманизъм може да ми говори религиозен човек? Няма нищо по-античовешко от организираната догматична религия. Забавляват ме хора с такова мнение, които ме наричат “протестър”. Ако за Вас, г-н Славов, е презрително да протестираш, то аз съм горд да съм “протестър”. Колко Ви платиха на Вас за това изказване? Добре си издекламирахте опорните точки, признавам Ви го.