Не се сърдете на централния нападател

Михаил Рангелов

Съдия – изпълнител да ти запорира централния офис и да го пусне за продажба – едва ли може да има по-сериозен атестат за качествата на един мениджър и на управлението на една компания. Случващото се в БДЖ не е изненада за никого и изненада би било единствено ако сегашният директор на компанията си подаде сам оставката, вместо да чака да бъде освободен.

В този материал аз обаче няма да се спирам върху заслугите на Владимир Владимиров и ефекта от неговото управление. Ще се фокусирам върху това как се избират и назначават ръководствата на държавните предприятия.

Преди няколко дни в Транспортал малко по-незабелязано покрай скандалите в БДЖ и гласуването на пакета за мобилност мина един великолепен материал на професор Бистра Боева – „За  пролетните  събития  2018  и    корпоративното управление на предприятията с държавна собственост“. В нея са описани седемте европейски насоки за корпоративното управление на предприятията с държавно участие. Ще пропусна първите шест, защото макар и да са важни, те не са тема на този материал.

Последната седма насока е за ръководствата на предприятията държавна собственост/ПДС/- надзорни съвети и съвети на директорите. Област, по отношение на която има критични бележки,както бе посочено в доклада на Европейската комисия. Ето на какво се набляга: наличие на необходимата власт, умения и обективност на тези ръководства за да изпълняват функциите си по стратегическо планиране, наблюдение и контрол над изпълнителните ръководства. Акцентира се на независимостта и обективността на решенията на корпоративните ръководства. Постановки, които не следва да се смесват с препоръката на наличие на повече независими директори/членове в съветите на директорите и надзорните съвети. Препоръчва се да се избягва политическа намеса в работата на тези ръководства, както и да се избягва номинация и избор за членове на ръководствата на високопоставени политически лица, вкл представители на изпълнителната и законодателната власт.

Всичко това в българските предприятия и в частност в БДЖ се изпълнява точно наобратно. Това, което в Европа се разбира като добро корпоративно управление на държавните предприятия, у нас е заместено с процедурата „Назначаване на калинки“.

Затова не трябва да има сърдити на централния нападател на БДЖ. В една нормална държава той щеше да бъде назначен, защото е спечелил кокурс, в който е предложил най-добрия мениджърски план, щеше да има подписан мениджърски договор, щеше да получава заплата, която да е обвързана с резултатите от дейността на компанията. Щеше да има борд, в който да има експерти, които да помагат във вземането на правилните решения. Щеше да има поставени конкретни задачи, свързани с увеличение на товари, на превозени пътници, на качество на обслужване и не на последно място – финансови резултати.

В българската действителност за изпълнителен директор на държавна компания може да се назначи човек без необходимия опит и квалификация, но да е бил в компания, която е финансирала предизборната кампания на спечелилата изборите политическа партия. Заплатата му ще е твърда независимо от резултатите на компанията, а задачите му биха били представени с изречението: „Московски виж там да не ме занимават с тия влакове“. Разбира се и бордът трябва да му е подходящ – да са достатъчно квалифицирани, ако някой ги попита колко е разстоянието между двете релси да могат да проверят в Гугъл.

Така че за резултатите на БДЖ не се сърдете на централния нападател – той не е виновен, че са му сложили баницата без да му кажат какво се иска насреща. Дори и да бъде сменен, ако критериите за подбор бъдат подобни, резултатът ще бъде същият. Като най-много да бъде сменен централния нападател с левия бек.