Държавата щяла да финансира (като държавна поръчка) само качествените специалности във Висшите учебни заведения.
И кой ще решава кои са те?
Кой изобщо има подобна компетентност? Чиновниците в образователното министерство? Поредният министър? Депутатите в парламента? Или различните ВУЗ-ове, където в зависимост от политическата конюнктура, значими ще бъдат специалностите на онези преподаватели, които гравитират около силните на деня.
Нима така ще се създават кадри, научни школи и ще се прави фундаментална наука, ако някой изобщо мисли за това?
Би трябвало да се стремим България да стане държава на знанието, всеки българин да има висше образование, във всяка махала да има училище, а във всеки град – университет. В това няма нищо лошо. Децата ни са будни и талантливи. Как така някой си присвоява правото да отсява кой талант е по-стойностен – дали този в литературата, изобразителното изкуство и в политическите науки. Дали дарбата на инженера, лекаря или компютърния специалист. Или тази на учения, който се занимава с биология, фармация, преподаване или селскостопански науки? Страната ни е толкова затънала, че има нужда от всички. Известно ми е, че в рамките на ЕС съществува известно профилиране. Че има готовност (или по-точно имаше такава) да се инвестират пари в специалности като математиката и физиката, където младежите ни показват впечатляващи резултати. Знам също, че по линия на младежкия обмен, съществува изискването или пожеланието студентите ни да прекарват известно време в европейските ВУЗ-ове. Но изброеното дотук само подсказва какво значение се придава на висшето образование в страните с висок БВП и развита икономика.
Тогава защо с рестриктивни мерки на държавата трябва да превръщаме висшето образование в реализация за малцина и в недостъпна мечта за мнозинството от българските младежи, поради финансови причини?
Това е непродуктивно и подло, особено като се има предвид, че и без такива негативни поощрения младите масово емигрират.
Съществува тезата, че висшето образование у нас се е обезценило. Но ако това е вярно – кой отговаря за неговото качество и за подготовката на завършващите студенти? Естествено, че академичната общност и всеки ВУЗ по отделно, които на всичкото отгоре разполагат и с автономия.
Неправилно е да се наказват бъдещите студенти с намаляване на държавните поръчки, заради проблеми, които би трябвало да решат самите университети в диалог с преподавателския състав, деканите и ректорите и със студентската общност. Ако най-тежкият проблем е в парите – тук трябва да се намеси държавата, но като добавя, а не като премахва средства и финансиране.
Пазарът щял да решава. Този подход е отдавна отречен. А Европейският съюз защитава правото на образование през целия живот, като никъде не е казано, че то трябва да бъде платено. Или ограничавано отгоре.
Може би с декрети?
По данни на Евростат през 2010 г., делът на възрастните, участващи в учене през целия живот в България е 1,2%, докато средният европейски референтен показател е 15% към 2020 година. Няма да постигнем това ниво с промените в Закона за висшето образование. Те ще предизвикат противоположния ефект.
В отчета Европа 2020, една от националните цели, която страната ни си поставя, е до края на това десетилетие, процентният дял на хората с висше образование на възраст между 30 и 34 години да стане 36 на сто. В същия документ като безспорен успех се сочи нарасналият брой на лицата с висше образование у нас. Но явно това са само думи за пред европейските ни партньори. Ограничаването на държавното финансиране за специалностите във ВУЗ, заедно с рестрикциите върху платеното висше, говорят за различни цели.
Независимо от направените в нея промени, все още в българската Конституция е записано, че:
Чл.48(4) “Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.”
И Чл.53(6) “Държавата насърчава образованието като създава! и финансира! училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация…”
А не ги ограничава.
Добре е да си спомним, че в Националната програма за развитието на България до 2020 г., като приоритетни направления се сочат намаляването на бедността и насърчаването на социалното включване. Тези амбиции няма да бъдат постигнати, ако с действията си държавата затруднява достъпа да висшето образование. За съжаление намаляването на държавните поръчки за специалностите във ВУЗ е именно това. А уж очакваме икономически ръст от 4,5 на сто.
Между другото дори сега, при държавните поръчки студентите си плащат. В университетите влизат немалко пари, но и младежите са доста.
Поради тази причина има “интелектуалци” сред преподавателския състав, които искат по-малко студенти, по-малко университети и по-малко работа. Но срещу повече пари. Сметката е егоистична, въпреки че се опакова с гръмки думи.
ВУЗ-овете ни били много, школата били в повече. Само дето простотията не намалява. Защо?
Затворихме училищата в малките населени места. Не била рентабилна издръжката им. Падна шепа сняг и затворихме училищата и в големите населени места. Пътищата били непроходими и децата не стигали до класните стаи. Това не го ли знаехте преди?
В Япония още в началото на 20 век населението е било 100% грамотно. Сто години по-късно, ние произвеждаме неграмотност и я превръщаме в знаме. И сме готови да пречим на тези, които искат да учат.
Не така са постъпвали и мислели дедите ни през Възраждането.Те са разбирали, че без образование и грамотност, няма излаз от робството. Затова създават килийните училища (прераснали в т.нар. взаимно светско начално училище) и прилагат взаимоучителната метода, при която деца от различни възрасти учат заедно, а по-големите обучават по-малките.
Be the first to comment