(Не)дипломатично напомняне що е цивилизационен избор

Общото изявление на посланиците на седем държави от ЕС, в което те настояват за ускоряване на съдебната реформа, подобряване на управлението на съдебната власт, както и за качествен скок в борбата с корупцията е ясен знак, че управляващите не са разбрали правилно и не са реагирали адекватно на неотдавнашния, „мек” доклад на ЕК за същите тези, вече хронични наши проблеми.

Както е известно някои институции видяха в доклада преди всичко похвали по свой адрес, а други – като Висшият съдебен съвет рекоха, че който не работи – само той не греши.

Поради което се налага по-малко от месец след огласяването на доклада да ни бъде припомнено какво се очаква от България като страна-членка на Европейския съюз.

Подходът на посланиците (който несъмнено е съгласуван със страните им) цели тревожно биещата камбана да бъде чута преди всичко от хората на България. Не за друго, а поради някои дефекти на чуваемостта между официален Брюксел и често променящата се официална София.

Става дума за нещо, което би могло да бъде наречено „български синдром”. Което всъщност означава имитация на реформи, неглижиране на проблемите, дебелокожие към критиката, изготвяне на формални „екшън-планове”, но не и постигане на очертаните в тях цели и задачи.

Както и пределно политизиране на всяка една констатация, критика, препоръка. Последвано от (зло)употребата им за теснопартийни цели. Затова е и препоръката в писмото на посланиците за нуждата от политически консенсус по важните за страната реформи.

Чужди дипломати у нас не за първи път реагират по този, привидно неформален, начин, за да бъдат чути в тревогите им за същинските проблеми на страната.

Лесно е да се обясни защо правят така с цитат от едно подобно на днешното изявление, чиято автори са посланиците на Франция и Германия. На 8 юли 2013 година, в разгара на гражданските протести, дипломатите написаха:

„Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор. (…) Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани”.

Време е да разберем правилно това просто триединство: цивилизован избор – управление в интерес на българите и на гражданите на ЕС – общ път напред.
Обратното означава да зачеркнем влизането ни в Европейския съюз като цивилизационен избор. Не е логично, при положение, че мнозинството българи вярват повече на Брюксел, отколкото на правителството си, но е реално – макар и като възможно най-лош сценарий.

Всъщност и вечните повтарачи все някога напускат училището…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.