Насилието върху лекари е позор за обществото

По отношение на насилието върху лекарите, това е позор за страната, за обществото. Само в последните няколко месеца ние имаме 14 известни случая на физическо насилие спрямо екипи на Спешната помощ, спрямо отделни лекари, а колко още има и на психическо или на физическо насилие, които не се обявяват от медиите и не придобиват гражданственост. Вие виждате, че даже и днес празникът на медицинските работниците, на лекарите, на всички, свързани със здравеопазването, е на 7-мо, 8-мо, 10-то място в медиите. Насилието спрямо лекарите е по същия начин – то не става приоритет на обществото, сякаш самите медии се срамуват да съобщават за такива случаи или пък се страхуват. Искам да посоча, че законът, който беше променен, е разбира се една крачка в добра посока, нещо повече – миналата година се сключи едно споразумение между Министерство на здравеопазването и Министерство на вътрешните работи за придружаването на екипите в т.нар. „опасни региони“ и то се спазва. И въпреки наличието на патрулка, въпреки наличието на законови промени, които наистина поставят нещата на мястото си, нещата продължават да се случват. Какво означава това? Това означава апатия, безотговорност и най-вече обществото сякаш не се интересува от този проблем. Искам да кажа и за проф. Станчев, който много добре познавам. Той е един от хората, които, както казват японците, е богатството на нацията. Той е направил досега над 3 400 операции, помогнал е на хора да не бъдат инвалиди, да оживеят. Даже и това, че той в момента не работи, че е тежко критично състояние е такава загуба за държавата и за хората. Дай Боже, да се оправи и да бъде всичко наред!