В писмо до еврокомисаря Сесилия Малстрьом, български евродепутати от различни политически групи се обединиха срещу намерението на Европейската комисия да бъде задействан чл. 33 от Дъблинския регламент, а именно, системата за ранно предупреждение и управление на кризи, съобщиха от пресофиса на евродепутата Илиана Йотова. Този механизъм би накарал страната ни да се отчита на всеки 3 месеца под специално наблюдение, а така също и да изготви спешен план за действие за разрешаване на проблема със сирийските бежанци. Според еврокомисаря Сесилия Малстрьом, въпреки положителния напредък, които България е постигнала, тя все още не е достигнала европейските стандарти и активирането на предупредителните мерки е необходимо и наложително.
Още през януари тази година, Илиана Йотова вече изпрати подобно писмо до председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент Хуан Лопез Агилар, в което бяха описани всички мерки, предприети досега от българското правителство, за справяне на кризата със сирийските бежанци.
В писмото до Малстрьом евродепутатите се солидализираха около идеята, че предложението на Европейската комисия не е достатъчно обосновано. Депутатите задават въпроса, защо, при положение, че и други държави членки изпитват сериозни трудности с бежанците, България е единствената, за която се иска прилагането на чл.33.
Изразявайки българската гледна точка, в писмото се описват положителните стъпки, които българските власти за предприели, за да се справят с бежанския поток по българските граници. В момента, в България има над 11500 търсещи убежище, това е 10 пъти повече от нормалният приток за страната ни. Най-критичните месеци за страната ни бяха септември, октомври и ноември, продължават евродепутатите, когато цифрите скочиха до 3600 човека само за един месец. Въпреки първоначалното трудно начало, в края на 2013 година, ситуацията вече бе под контрол – вече всекидневно се раздава топла храна във всичките центрове в страната, базите са подобрени и се непрекъснато се подобряват, няма вече бежанци, настанени в палатки, медицинските услуги се предлагат на по-високо ниво. Не на последно място, не бяха допуснати зарази и епидемии, а и натискът от турската граница е значително намален. Допълнително, депутатите считат, че ако Европейската комисия настоява за процедурата за мониторинг, най-правилно би било, такъв да се извърши след предстоящото заседание на Европейския съвет, насрочено за юни 2014 година. Тази среща на върха ще наблегне на въпросите за имиграцията и бежанците и ще бъде посветена за укрепване на дългосрочните мерки в тази област. По този начин, наблюдението над България би постигнало по-задоволителни резултати, се казва още в писмото.
Българските евродепутати очакват от Европейската комисия да погледне на ситуацията в България от всички страни и да отбележи всички фактори преди да наложи механизма за ранно реагиране спрямо България и то в момент, когато е очевидно, че ситуацията не е извън контрол. Много е важно и да не се забравя, че обещаната парична помощ от Европейската комисия пристигна чак в края на януари, а преди това най-бедната държава в ЕС трябваше без чужда помощ да понесе удара на бежанската вълна.
Кризата със сирийските бежанци играе ключова роля на европейската сцена вече над една година. България, която завари тежко наследство от предишния кабинет, бе изправена пред трудна и непозната ситуация, с която се справя все по-успешно. Редно е да не се забравя, че европейската солидарност не би трябвало да се изразява само чрез посочване с пръст какво не е направила България досега, а до сплотяване на европейските държави със страната ни и предоставяне на различни видове помощ, с цел по-лесното справяне на кризата със сирийските бежанци у нас.
Be the first to comment