НАРАСТВАЩОТО НАПРЕЖЕНИЕ В ТУРЦИЯ ПРЕЛИВА В ГЕРМАНИЯ

Ръката на турския президент Реджеп Ердоган „не трябва да достигне Германия“, казва Джем Йоздемир, един от 11-те членове на германския парламент от турски произход. Но турската политика избухна по улиците на Германия. На 31 юли почти 40 000 души се събраха на митинг в подкрепа на Ердоган в Кьолн, организиран от международно лоби на неговата Партия на справедливостта и развитието. Демонстрацията намекна за мащаба на подкрепата за Ердоган – и за проблемите на германските политици, когато говорят срещу него, пише iconomist.bg.

В Германия живеят около 3 милиона души от турски произход. Половината от тях запазват турското си гражданство, което превръща на практика Германия в четвъртия най-голям турски избирателен окръг. От около 570 000 германски турци, които гласуваха през 2015 г., 60% избраха партията на Ердоган, която получи в Германия по-голям дял от избирателите, отколкото у дома. Около 2000 от 3-те хиляди джамии в страната са турски и 900 от тях са финансирани от DITIB, турска правителствена организация, която изпраща имамите. Представени са и други политически групировки, включително основаното от намиращия се в изгнание ислямски проповедник Фетулах Гюлен движение, когото Ердоган обвинява за извършения на 15 юли опит за преврат. (Гюлен го отрича.)

От месеци отношенията между двете страни се влошаваха. Откакто през юни германският парламент гласува турското клане на арменци преди един век да бъде наречено „геноцид“, Ердоган показва хладно отношение към германския посланик в Анкара. Той нападна членове на германския Бундестаг с турски произход като Йоздемир. И забрани на германските парламентаристи да посещават германските войски, разположени в Турция (като част от силите на НАТО, биещи се срещу „Ислямска държава“). Това може да накара Германия да ги изтегли.

След опита за преврат преди седмици обаче положението много се влоши. Германските поддръжници на Ердоган станаха по-гласовити. Неколцина привърженици на Гюлен получиха смъртни заплахи. Турското правителство настоява за екстрадицията на редица от тях. Премиерът на югозападната германска провинция Баден-Вюртемберг Винфрид Кречман казва, че турското правителство е поискало от неговата провинция да затвори училища, за които смята, че имат връзки с движението на Гюлен. Според него това искане е нахално.

Това развитие не би могло да дойде в по-неудобно време за германския канцлер Ангела Меркел. През март тя договори сделка, съгласно която Турция обеща да спре достъпа на бежанци през Егейско море в замяна на пари, безвизово пътуване на турците в ЕС и нови преговори за доста далечната възможност страната да се присъедини към Евросъюза. Само че напредъкът се забави, тъй като Турция още не е изпълнила всички условия за безвизово пътуване. Турските политици заплашват да провалят цялата сделка.

Редица германски политици сега поставят под съмнение лоялността на най-многобройното малцинство в страната. „Гражданите са длъжни да обещаят вярност към страната, в която живеят“, настоява Фолкер Каудер, лидерът на мнозинството в Бундестага. Мнозина турци обаче хвърлят вината върху политиката на Германия. В продължение на десетилетия, след като Турция започна да изпраща „гостуващи работници“ на работа в германските фабрики, политиците поддържаха легендата, че един ден тези турци ще се върнат в страната си, като не правеха нищо, за да ги интегрират. Днешната им разделена лоялност е бумерангът на тази лоша политика.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.