Надпреварата за „Дондуков” 2 тръгна като кастинг за „Биг Брадър”

 

Ако постоянството в надпреварата за президентския пост се възнаграждаваше с нещо друго, освен със спадаща популярност, то безспорно Жорж Ганчев (77 г.) щеше да получи признание. Неуморният актьор, режисьор, сценарист, драматург, продуцент – в живота, но преди всичко в политиката – ще се кандидатира за четвърти път, с което ще намали до минимум броя на българите, които го гледат умно.

Засега е ясно, че ще го гледат като конкурент не по-малко ексцентрични личности като аптекарският бос Веселин Марешки и съденият за педофилия Владо Кузов, бившият комсомолски активист и новобогаташ Николай Банев, уволненият преди доста години подполковник от НСО Николай Марков, лидерката на „Движение 21” Татяна Дончева (за която някои ще пишат, че е била невеста на „Мултигруп”), а може би и президентът на БАН Стефан Воденичаров, вицепрезидентът Маргарита Попова, „октоподът” и бивш съветник в ДАНС Алексей Петров. Възможно е в тази компания да се озове и Слави Трифонов, петкратно осъденият на пробация Волен Сидеров, та дори и Лютви Местан. И още половин дузина достойни за всеки „Биг Брадър” амбициозни, самоуверени, надъхани и напористи претенденти, например Меглена Кунева, Ивайло Калфин, дори Георги Първанов, който неотдавна заяви, че може да бъде успешен президент, така както вече е бил. Което е спорно, както като оценка, така и като конституционна възможност…

„Сульо, Пульо, Атанас и аз“

Ако случайно сте забравили, преди доста години Жорж Ганчев обяви, че на президентските избори ще се кандидатират „Сульо, Пульо, Атанас и аз“. Тази година още не е направил афористична характеристика за потенциалните си съперници, но обеща, буквално в стила на познатата песен на „Куин”, шоуто никога да не свършва. От устата на Жорж Ганчев това звучи така: “Не 4 пъти, 10 пъти ще се кандидатирам – докато умра”. От което личи както намерението на бившия шампион по фехтовка да векува (Дай, Боже нему и всекиму!), така и песимизъм за шансовете да влезе на „Дондуков” 2 и доживотна привързаност към олимпийския принцип „Важно е участието, а не победата”.жорж ганчев
Очаква се почетният гражданин на американския щат Оклахома и някогашен сътрудник на ІІ главно управление на ДС да се яви като кандидат на Християндемократичен съюз, а негов партньор и кандидат за вицепрезидент вероятно ще бъде ген. Димитър Шивиков. Който, между другото, е подсъдим с 14 обвинения от Военна прокуратура за присвояване и документни престъпления и, разбира се, невинен до доказване на противното.

Да си ветеран почти винаги е почетно, а Жорж Ганчев е наистина дълголетник в българския политически „Сървайвър” („Оцеляване”, по името на едноименното тв шоу), поради което има право да бъде споменат като първият, преодолял кастинга за президентските избори.

Борисов: Горките кандидати!

В тази надпревара е повече от рисково да си сред първите, попаднали под светлината на прожекторите. По думите на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, отправени към един тв-водещ точно на Разпети петък, участието в президентски избори е цяла Голгота. “Гледайте към който искате. Но като спрегнете на някого името, цялата ярост на журналисти и клакьори се насочва към тези, раздаващи се за обществото хора”, рече Борисов, обяснявайки защо ще обяви номинацията на ГЕРБ в последния момент – месец, месец и нещо преди изборите. Затова засега ще се задоволим със застрахованите от „цялата ярост на журналисти и клакьори” – кандидати на ГЕРБ няма да бъдат заместник-председателите на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, Цветан Цветанов и Димитър Николов, както и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. И еврокомисарят Кристалина Георгиева – също. Да не пропуснем самият Борисов и неговото самопожертвователно признание за трети пореден отказ: „Не бих хвърлил държавата в такава криза. Изведнъж да се фръцна и да започнем борби за власт или избори”.

„За президент ще намерим някой”, рече още Борисов. Имало поне пет потенциални кандидати, между тях и жена. Може дори да е никой, т.е. да няма кандидат на ГЕРБ, защото това било неблагодарна работа – партията го отглежда като политик, прави му кампанията, мобилизира структури и хора, за да бъде избран, а после първата работа на президента е да се обяви за надпартиен…

Надпартиен, екзотичен, често и богат

Всъщност някои се обявяват за надпартийни още отсега. Веселин Марешки, например, чийто политически опит се изчерпва с участието му в кметската надпревара за Бургас, но за чийто амбиции достатъчно красноречиво говори както дързостта му да се изправи срещу картела в продажбата на горива, така и внесеният от него референдум.марешки „Не говорим за шоу, много сериозно гледам на тези неща”, рече преди време Марешки и се закани, ако бъде избран за държавен глава, „всеки ден да малтретирам онези, които мародерстват българския народ”.

Кандидат-президентските закани на практика са отделен жанр в политическото говорене. Осъденият за педофилия Владо Кузов каза, че ако влезе на „Дондуков” 2 ще помилва всички затворници и освен това щял да пипа с твърда ръка, а не с мека китка. Не е ясно дали това е обещание или закана, но пък бе пределно ясен, че ще работи за правата на хомосексуалистите и ще гледа на себе си като на адвокат на целия народ. При това положение може да се предположи, че адвокатите няма да гласуват за него. Те вероятно няма да се стълпят да подкрепят и колежката си Татяна Дончева, чиято пъпна връв с „Мултигруп” със сигурност е скъсана, също както и кръвната й връзка с „Позитано” 20. Това все пак не я прави нещо много различно от кандидата на БСП, чието име също ще научим пределно късно – да не вземат да изпреварят ГЕРБ, както и поради липсата на каквито и да са „аса” в колодата.
Клонингите атакуват, някои са под прикритие
Редно е да се каже, че ако Лютви Местан се яви на президентските избори, то ще е, за да промотира в публичното пространство своята нова партия ДОСТ, както и за да провери в каква степен е реален и използваем достлука му с Турция или поне с българските изселници там. Някои прогнозират, че и ДПС ще издигнат свой кандидат за „Дондуков” 2. Възможна изненада е това да е председателят на БАН Стефан Воденичаров, но по –вероятно е академикът да предпочете да бъде издигнат от инициативен комитет. Но е абсолютно наивно да се смята, че ще му бъде спестено домакинството при представянето в България на „корана” на неосманизма – книгата на турския премиер Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина”. Прочее, ако говорим за гафовете на Воденичаров, трябва да споменем и поканата за визита в България и предложението за удостояването на вселенския патриарх Вартоломей с орден „Стара Планина”.

Като нищожна трябва да се оцени вероятността Симеон Сакскобургготски да се съгласи да бъде номиниран за президентския пост. Бившият премиер вече категорично отрече такава възможност и в случая има основания да му се вярва. На другия полюс е „опцията” сегашният президент Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат. росенВсъщност няма български президент, който да не го е правил. Неизвестното в случая е, дали Плевнелиев ще успее да получи подкрепата на ГЕРБ, поне на етапа на номинациите. Освен това социолозите смятат, че за много от българите сегашният държавен глава буквално е „Мистър Гаф”, което рязко намалява шансовете му за втори мандат.

„Аз профила го имам, но дали да го употребя?”

На пръв поглед шансовете на сегашната подгласничка на Плевнелиев – вицепрезидентът Маргарита Попова – изглеждат по-големи, вкл. заради демонстрираното в последните години еманципиране от стопанина на „Дондуков” 2 и проявяваното здравомислие в позициите и изказванията й. Самата Попова вече даде нишан, че мисълта да стане президент не й е чужда. Тя може да разчита и на подкрепата на така нар. протестъри, които по време на кампанията “ДАНСwithme” я титулуваха “контрапрезидент” (по аналогия с контрапротестите, организирани от тогавашните управляващи срещу гражданските протести), но това е нож с две остриета.

Освен това Маргарита Попова направи твърде лошо впечатление, давайки заявка за президентския пост по време на посещение в САЩ, с реч, която приличаше точно на това – на заявка.

„Това, че на някого му прилича на реч на президент, кандидат-президент – много хубаво. Това значи, че очаквате интересни профили в кандидат-президентската кампания тази година. Може би по-образовани, по-емоционални, по-автентичи хора ще се явят тази година. Аз профилът го имам. Въпросът е дали искам да си го употребя точно в такава кампания. Още не съм взела това решение”, каза отвъд океана Маргарита Попова.

За всеки вкус, очаквайте още

Както се вижда, профилът на дузината кандидати за държавен глава е повече размит, отколкото изсечен като от гранит. Освен това числото на кандидатите ще расте – не се съмнявайте в това – и една от причините е сегашният пъстър парламент, както и не по-малко пъстрата картина на настроенията в гражданското общество, където заявка за активно участие в политиката дават личности като председателя на ВКС Лозан Панов. Другото основание за прогноза, че през есента ще имаме повече кандидати от 18-те, участвали на предишните президентски избори е тенденцията за (само)участие на типични антисистемни играчи. Такъв е Веселин Марешки, а вероятно след тандема Кулеков и Бойчев от „Шоуто на Слави” също ще изберат такъв подход.

И не на последно място – ако сте пропуснали в новинарския поток – на неотдавнашния конгрес на ВМРО лидерът на АБВ Георги Първанов лансира идеята за обща кандидатура на партриотичните формации в страната. За номинация, подкрепена от коалиция, се говори и откъм „къщичката” на ГЕРБ – вкл. като възможност да се съберат повече гласове, но и да се минимизират негативите от общото участие в управлението. Вън от евентуалната компания без съмнение остават ДСБ, чиято партийно-управленска шизофрения ги води към политическа самота.

И все пак – нека не забравяме, че кастингът продължава, а истинското шоу предстои през есента.

(desant.bg)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.