Н. Казаков: Отказахме закрила на 500 бежанци -

Г-н Казаков, колко още бежанци може да поеме България и какви трябва да са квотите за страни като нашата?

България миналата година е получила 11 081 молби за закрила. Към този момент в териториалните поделения на ДАБ около 6 хиляди души са подали такива молби, което е два пъти повече в сравнение със същия период от 2014 г. Настанените в центровете в момента са към 4 хиляди души. Разполагаме с капацитет от 5130 места и отделно имаме възможност да настаним още 1000 души. Миналия месец май подписах споразумение с ЕК, които ни отпуснаха средства и една от дейностите по изпълнение на това споразумение е разширяване на капацитета за настаняване. Това включва закупуване на подвижен модул – фургони за около 400 души. Най-общо казано, можем да осигурим допълнително около 2000 места.

По плана за спешни мерки ЕК ни дава за една година 4 милиона и 100 хиляди евро. Тези пари ще бъдат употребени за строго специфични дейности, които са начертани от ЕК по целесъобразност.

С обществена поръчка ли ще обявявате търговете за тези фургони?

Да, разбира се. Всичко ще става по Закона за обществените поръчки. В споразумението с ЕК е записано, че трябва да се вземе под внимание икономически най-изгодната оферта. Експертите на ЕК са запознати с нашето законодателство и са преценили, че така се позволява да се поставят изисквания за качество. Европейските ни партньори са наясно, че когато се избира най-ниската оферта, има риск да се избере фирма, която да вземе аванса и нищо да не свърши. Държим всичко да бъде прозрачно, законно и добре направено.

Как оценявате условията в бежанските центрове?

Условията са добри – има парно, топла вода, ремонтирано е. Но настанените там бежанци не са научени да пазят имуществото. Има изкъртени и изпочупени строителни и санитарни елементи. Ние искаме пари не за нови центрове, а за реновация на съществуващата база. В Харманли правим в момента ремонти на една от сградите, която вече е оборудвана с нова и модерна кухня.

На какво се дължи това нежелание от страна на бежанците да пазят имуществото?

Въпрос на манталитет и културни различия. Например те трябват да се хранят в столовата, но не са свикнали да се хранят по такъв начин и носят храната по стаите. В центровете са настанени и 1200 деца, които не пазят, а увреждат имуществото.Ситуацията е както в едно семейство – все нещо се поврежда и трябва да се ремонтира.

Наскоро съобщихте, че трябва да се гледа много сериозно на оградата с Турция…

Знам, че има много критики, които идват от разбирането, че с тази ограда ние спираме умишлено бежанците да не подават молби за закрила и убежище. Това не е вярно. По-скоро данните към края на месец май сочат, че емиграционният натиск, който беше 90% през зелена граница, е разпределен равномерно, благодарение на това защитно съоръжение, което е на труднодостъпни участъци. В момента от миграционния поток 50% отиват към КТПП-та и 50% е зелена граница. Това е успех, защото така водим и успешна борба с трафика на хора. Не е за подценяване, че в тези КТПП има лекари, служби за сигурност, т.е. контролът е пълен.

Има и други страни, които обявиха, че ще строят огради. Унгария обяви, че ще прави такова съоръжение, за да спрат бежанския натиск. Те наистина са подложени на миграционен транзитен натиск от Западните Балкани. Всяка страна сама за себе си решава дали да строи съоръжение, или не.

Колко средства ще са необходими, за да бъдат настанени бежанци на външни адреси?

За настаняване на външни адреси ще отделим над 1 млн. лева. Ще плащаме наем на 800 души за една година, включително и комуналните разходи.Средствата за тази дейност са осигурени с финансирането по направление „Спешни мерки“ на ЕК.

Бежанците имат ли желание да останат у нас?

Те гледат на нас като на транзитна зона. Но наскоро правителството прие Стратегия за миграция, убежище и интеграция и на тази база беше съобщено, че ще бъде изготвен План за действие до края на 2015 година. В този план са заложени мерки и задачи спрямо много институции, които ще изпълняват интеграцията на получилите закрила у нас. Настаняването на квартира е първа крачка за интеграция. Така ще се освободи и капацитет за следващите бежанци, които идват у нас в центровете.

Тези, които излизат на квартира, могат да влязат в програмата – децата им и те да учат български език. Ако имат дипломи за определени специалности, да ги легализират и да си намерят работа. Ние им помагаме. В тази стратегия всичко това е заложено.

Имате ли данни колко от бежанците остават у нас?

Нямам такива данни. Нашата статистика показва само колко души са поискали закрила, на колко е предоставена такава закрила и на колко е отказана.

На колко души е отказана закрила?

Тази година на 500 души е отказана закрила. Но 2700 са получили такава закрила. Отказите идват след проверка. Всяка бежанска история се разглежда строго индивидуално. Следим дали ни заблуждават при интервюто, например ако каже, че е от Сирия, а не е от Сирия, това оказва влияние за решението. Има и икономически имигранти. Ние разполагаме с много добри преводачи и веднага разбираме кой е от Сирия и кой не. За тези, на които е отказана закрила, уведомяваме дирекция „Емиграция“ и това е в техните прерогативи – те извършват необходимите действия след това. Бежанецът с отказ има право да обжалва решението на две инстанции и ние изчакваме този период и се съобразяваме с решението на съда. След това може да подаде втора и трета молба за закрила. Има чужденци, които стоят години наред в България.

Къде пребивават тези хора?

Свободни са да живеят където искат. Това е проблем не само за България, но и за цяла Европа. Ние не можем да ограничим правата им – могат да подадат жалба в съда и да оспорят нашето решение. Ние сме длъжни да се съобразим.

Доколко са сериозни предупрежденията, че заедно с бежанците влизат терористи. Какви са данните?

Хората, които влизат у нас, се проверяват на четири нива. Всеки кандидат за закрила се проверява първо от Гранична полиция, след това отива в разпределителен център Елхово, там проверката е от друга специализирана агенция. В дирекция „Миграция“ се проверява отново и при нас – накрая също. Процесът на контрол на бежанците е строго индивидуален и на няколко нива – това трябва да се знае. И не на последно място, един чужденец, за да получи закрила, ние вземаме становище от специализирани служби, на които това им е работа. Ние сме хуманитарна организация, която помага на хора, които бягат от войната. Но защитата на националната сигурност е от голямо значение и нашата работа е да намерим баланса между сигурността и хуманитарната помощ.

Само заради ниските доходи у нас ли бежанците не искат да останат в България, или има и други причини?

Основно заради ниските доходи. Наскоро водих делегация в Италия и в Германия, за да се запознаем с техния опит. В тези две страни има силна социална закрила, тъй като те са икономически богати държави, но и те също имат проблеми. В момента в Германия назначиха нови 1000 души, за да се справят със засиления миграционен натиск, на който са подложени.

Казахте, че имате нужда от 100 нови души, които да се справят с емиграционния натиск у нас. Получихте ли тези бройки?

Получих средства по програмата за спешни мерки за назначаваното на тези нови 100 души за една година, смятано от 15 юни тази година. Така че ние започваме процедури за назначаване на такива служители, които основно ще се занимават с процеса на процедурата – регистратори, настанители, интервюисти. Те ще работят във всички центрове, за да се ускори процедурата по предоставяне на закрила. Това е много важен елемент, защото, когато се ускори процедурата по предоставяне на закрила, се освобождават места в центровете. Тази година натискът очакваме да бъде много по-голям и той се реализира в летните месеци и ранната есен.

Имаше проблем със заплащането на преводачите. Реши ли се той?

Проблемът с преводачите е съществувал през 2014 година. Това са дължими пари към тях, но поради лоша организация на работата и по-точно заради това, че са работили без договори, все още не може да им бъде платено. За моя мандат от януари насам съм осигурил средства, за да бъде плащането редовно.