Минчо Коралски: Политиката за хората с увреждания остава голямо предизвикателство


Водещ: Пети май е Европейски ден за протест на Хората с увреждания. Има ли за какво да протестират на днешния ден хората с увреждания? И кои са техните най-сериозни проблеми?

Минчо Коралски: Винаги има повод да се протестира, тъй като всяка една политика трябва да се разглежда като протест, чийто край в края на краищата зависи от това кога хората ще престанат да имат претенции да протестират, но това обикновено никога не се случва. Затова мисля, че политиката за хората с увреждания е едно от големите предизвикателства пред нас, особено след ратифициране на Конвенцията на правата на хората с увреждания от българския парламент, която поставя нови изисквания не само пред държавните институции, но и пред всеки един от нас, пред цялото общество, тъй като обществените нагласи са в голяма степен отражение на политиката, която правим. И нищо чудно, че когато ние като хора не разбираме своята отговорност за хората с увреждания, това де се прехвърли и върху институциите. Няма как, когато институциите направят тротоара, а ние се качим на него с колата си, където трябва да бъдат инвалидни колички, да обвиняваме държавата само затова, че не си е свършила работата.

Водещ: Неизбежен е въпросът за реформата в здравеопазването. Здравният министър Петър Москов предложи ТЕЛК-вете да бъдат закрити и техните функции да се изпълняват от лицензирани лекари. Необходимо ли е според вас разделянето на медицинската експертиза от експертизата за работоспособността? Как изобщо тези промени ще се отразят на самите хора с увреждания?

Минчо Коралски: Подобна промяна е задължителна, тъй като това е опитът, който е във всички европейски страни, и бих казал, е опитът и на България до преди 40-50 години. Тъй като на практика, нетрудоспособността се определя спрямо работата, която върши човек, а пък ясно е, че и в Закона за здравето експертизата на здравето се възлага на медицински институции, докато социалната експертиза би трябвало да се извършва от съвсем други институции. На практика, смесването на тези две неща в лицето на сегашните ТЕЛК-ве води до това, че много често експертизата, която се прави от лекари за здравното състояние, автоматично се превръща в експертиза на нетрудоспособността, което води не само до тежки последици за лицето, но и обърква цялата система, а оттам и ситуацията, тъй като в момента в България се смята, че има прекалено много инвалиди, въпреки че в България инвалидите са два пъти по-малко от средностатистически за Европа.

Водещ: А необходими ли са промени по отношение на методиката хора с увреждания, с тежки заболявания всяка година да се явяват на ТЕЛК? Как могат да се облекчат тези бюрократични препятствия?

Минчо Коралски: Това е едно от недостатъците на сегашната система и това може да се промени единствено, ако България приеме на въоръжение два класификатора, единият от които е за увреждания, другият от които е за функционалността на Световната здравна организация. И тогава с един инструмент, който е възприет в цяла Европа, да се оценява състоянието на хората, а не да се борави с методики, които позволяват смесването на различни заболявания единствено и само с цел да се докара процент на нетрудоспособност, а същевременно караме хора, които очевидно никога няма да могат да се възстановят или да се подобрят, да се явяват непрекъснато на тези прегледи, като аргументът за това е, че трябва да се следи състоянието на хората, да не би то да се подобрява. Мисля, че тук ролята е на здравната система, а не на ТЕЛК-вете, да преценяват дали здравния статус на човека се е подобрил или влошил.

Водещ: Представители на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания настояват да има единна информационна система на трудово-експертните лекарски комисии. Как бихте коментирали подобно предложение?

Минчо Коралски: Това предложение е вече факт от близо половин година. Проблемът обаче е, че в тази система постъпват само новите решения, които са факт от преди 6 месеца, а огромното число стари ТЕЛК-ви решения не е вкарано в тази система, най-вече поради липса на средства това нещо да се извърши, тъй като това е един огромен труд – качване от папките в електронен носител на наличната в момента информация във всички ТЕЛК-ве. Така че да, информационната система е факт и тя е вързана с регистъра на Агенцията на хора с увреждания.

Водещ: Един въпрос, свързан с възможностите пред хората с увреждания. Последните промени в Закона за обществените поръчки дават възможност част от дейностите да се предоставят на фирми и специализирани предприятия за хора с увреждания. Имате ли представа колко са тези фирми и колко хора с увреждания са намерили работа по този начин?

Минчо Коралски: Мисля, че в това отношение нещата са изключително ясни и коректни. Те могат да се видят на сайта на агенцията. Ние знаем колко са фирмите, които са те, с какво се занимават и колко хора са ангажирани. Разбира се, сега не мога да цитирам по памет фирма по фирма, но определено след промяната в Закона за обществените поръчки, броят на фирмите нарасна, и съответно и на броя на хората, които са ангажирани в тях. Един от проблемите, който са постави и който според мен е единственият е, че сегашният механизъм не отчита капацитета на фирмите. И това буди съмнение дали някои от тези фирми не са поставени просто да участват и да печелят в конкурсите, пък други фирми да ги изпълняват. Но това са проблеми, които са свързани с дейността на Агенцията за обществените поръчки и ми се струва, че в това отношение законът може да бъде оптимизиран. И аз се надявам това да се случи, но по начин, по който да не уврежда този механизъм, който също е на базата на регламент, и който се прилага в цяла Европа за стимулиране на социалната икономика. И е на практика единственият шанс някои от маргиналните групи в обществото да намерят работа чрез подобни специализирани или социални предприятия.

Водещ: Социалните услуги за децата и лицата над 18 години с увреждания достатъчни ли са и отговарят ли на потребностите на самите хора и техните семейства?

Минчо Коралски: Тук отговорът е еднозначно „Не“. Очевидно всичко опира до възможностите на държавата и от тази гледна точка ми се струва, че изключително важно е да се прецизират критериите тогава, когато се предоставят подобни услуги, тъй която те се предоставят на една изключително чувствителна социална група, и всяка несправедливост води до негодувание не само в семейството на лицето, но и в цяла група от хора. Виждаме, че в последно време особено активни са организации на майки, които имат деца с увреждания, други организации на хора с увреждания, които поставят въпроса за по-справедливото разпределение на ресурсите. Така че и в това отношение би могло да се направи крачка напред.

(Източник: Агенция „Фокус“)

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.