На снимката: Силивя Томова, автор на романа “Милост за приятелите”, чиято премиера бе в книжарница “Перото” и събра десетки почитатели на прозата на писателката.
Наскоро участвах в една конференция за глобалните промени и съдбата на България през XXI век, на която присъстваха представители на различни научни области – философи, социолози, психолози, историци, изкуствоведи, лингвисти и пр. Дебатираха се теми от историята, правото, езика, изкуството, глобалните промени и т.н. Участниците в конференцията подробно се спряха на различни аспекти на безкрайния български преход. И за пореден път стана ясно, че на този въпрос му липсва нещо, като и този път не се отвори дума, всъщност, направо отсъстваше литературата, която да доизясни прословутия преход и очертае неговите контури.
Това е обяснимо. Има философия на историята, правото, езика, изкуството, естетиката, правото, глобалните промени и пр. Но няма философия на литературата. Да, има теория на литературата, има философия на литературната история, но философия на литературата липсва. Защо? Навярно защото литературата е самодостатъчна, тя няма нужда от допълнителна философска интерпретация. Тя е самото Високо Слово! Истинското Слово, което е в кръвна връзка с изначалното, което както може да сътворява, така може и да заличава. Словото е по-силно от най-силното лекарство и по-опасно от най-страшната отрова … Срещу отровата винаги се намира противоотрова. Но противослово срещу Словото няма. Дори само защото то най-малко също трябва да е Слово!
В това изказване няма да гадая пътищата, по които Силвия Томова е достигнала до Словото, нито ще изричам предсказания за бъдещото развитие на авторката на романа „Милост за приятелите”, който е посветен на прословутия ни преход и на новите времена, които настъпиха вследствие дирижираните промени в България преди повече от четвърт век. Чел съм достатъчно научни и художествени книги за този несвършващ наш преход и не вярвах, че нещо, посветено на тая толкова преекспонирана тема вече може да ме впечатли. „Милост за приятелите” обаче опроверга това мое неверие – за първи път всеобхватно и хуманистично, литературата представя прехода и новото време.
Книгите, казва Умберто Еко, не се пишат, за да им вярваме, а за да разсъждаваме по тях, защото ако не говорят за реалното битие, говорят за възможното битие. Казано иначе – те са вариант на бъдещето, писан в сегашно време и така става излишен въпросът дали си заслужава създаването на художествена литература днес, когато и физическото и духовното пространство са пренаситени с безчет копия на Франкейнщайн, а символът на вдъхновеното творчество Пигмалион се мярка сегиз-тогиз в някоя съвсем епизодична роля? Въпросът донякъде е риторичен, защото в самото ни сътворение е заложена необходимостта от доброта и нежност, от топлина и целеустременост, от търсене на смисъла и превъзходството на духа над материята. Затова си заслужава да се създава духовна, некомерсиална, морална художествена литература. Днес и винаги.
Не харесвам преразказването като доказателство, че говорещият или пишещият са наясно с обекта, за който се изказват. По-важно – и като цяло, и в частност – е да се определи отношението на дадена творба към ония ценности, които са в основата на хуманистичния характер на изкуството. Защото е видно и с просто око, че една от целите на налаганите с пълна скорост глобалистични схеми е именно дехуманизирането на литературата, обособяването й като матрица за производство на маса от повърхностно запознати с моралното познание потребители, а не на естетически развити духовни личности.
Романът „Милост за приятели” на Силвия Томова е разрез на действителността ни, която все повече се лишава от оптимизма на надеждите – той е точна, майсторски разгърната дисекция на нашия свят, в който не стихват стълкновенията и конфликтите – скритите форми на перманентната война; мирът и свободата са непрекъснато провокирани и елиминирани, националните граници и международните принципи са застрашени; непреодолима става пропастта между богатството и бедността; обществена норма са вече корупцията и организираната престъпност, високата безработица е постоянно явление и присъстваме на социалния крах на милиони хора. Като съпротивителна реакция спрямо социалните проблеми и духовната деградация се появяват хора и цели организации, които под маската на връщане към изконните традиции и възраждане на традиционния морал се стремят да наложат радикални течения и движения.
Но романът „Милост за приятелите” е интересен не само със своята актуалност, а и с начина, по който авторката е постигнала съзвучието с проблемите на съвремието ни. Томова притежава запомнящ се индивидуален стил, темпоритъмът на текста е умело балансиран; типизацията на героите и случките са подчинени на естествения изказ. Всъщност, авторката е създала доказателство за истината, че когато темата, сюжета, фабулата и същинското словесно месиво попадне в ръцете на майстор, се превръща в един от ония самуни, които са не само хляб, а с неповторимия си аромат, с формата и изумителния вкус са символ на нашето детство, на израстването и доказването ни като личности.
Наистина „Милост за приятелите” е роман-въпрос, роман-метафора. Всеки отговор в търсене на истината е съдбовен за нашето битие, макар прозрението за смисъла на съществуването да не ни е дадено. Затова ако използваме един своеобразен оксиморон, няма да възразим на твърдението, че въпросите, а не отговорите са предизвикателства пред читателите на новата книга на Силвия Томова „Милост за приятелите”.
Накрая ще си позволя да перифразирам един наш поет и ще кажа, че истинският писател не е съществително, а глагол и то единството в сегашно време – Е. Затова с писателя се говори винаги на живо, очи в очи.
Здравей, Силвия Томова, глагол в сегашно единствено време!
Be the first to comment