Миков: Спорът за ЦИК трябва да се реши в парламента

В дневния ред на Консултативния съвет не се предвижда обсъждане на формирането на избирателната комисия. Но ако президентът уважи желанието на ГЕРБ и предложи тази тема, защо да не говорим. Но не смятам, че КСНС е мястото за дебати по този спор. Това заяви в интервю за “Преса” председателят на НС Михаил Миков.

Знаете, че най-голямата фракция бойкотира работата в парламента, има тотално нарушена комуникация. Дори да се правят някакви кулоарни разговори, това не е в реда на нормалното функциониране на институцията. Затова смятам, че спорът за ЦИК трябва да се разреши в Народното събрание. Другото едва ли ще ни даде добър резултат, но със сигурност ще създаде порочна практика, подчерта Миков.

Според него, теоретично е възможно Плевнелиев да ревизира позицията си за квотите в ЦИК – “ако такъв е интересът на ГЕРБ, който Плевнелиев показа недвусмислено, че защитава”. “Но аз не съм оптимист. Разбирате, че това е езикът на емоцията. Когато политическите сили разсъждават трезво, общи интереси може да се намерят. Но засега такава тенденция няма. Постигането на съгласие не е работа на председателя, а на отделните политически групи. И е хубаво, че един такъв първи контакт се състоя в събота с пиенето на кафе между Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали. Да видим какъв ще е резултатът”, каза Миков.

Не очаквам да се случат чудеса нито по отношение позицията ни за Украйна, нито за ЦИК. Песимизмът ми идва от това, че има крайни позиции и липсва комуникация, която да търси тяхното сближаване. Очевидно е, че в навечерието на предстоящите избори се цели по-скоро разграничаване, отколкото сближаване на позициите. По изпитаната схема: тези са лоши, тези са добри, гласувайте за добрите, заяви председателят на НС.

За това, че докато НС обсъждаше решение за квотите в ЦИК, Плевнелиев вече бе назначил шестима от ГЕРБ и един от ДПС, Миков каза, че това е най-яркият пример за тотално нарушената комуникация, за партийното противопоставяне, заразило фатално вече и институциите.

Наистина това е най-фрапантният случай, в който Плевнелиев заигра политически в полза на партията, издигнала го за президент. Никога не съм очаквал, че един държавен глава, който е длъжен да е дистанциран от партийните интереси, може да постъпи така.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.