Миков не отиде на консултациите при президента

Лидерът на БСП и председател на ПГ Михаил Миков не отиде на днешните консултации при президента Росен Плевнелиев. На „Дондуков“ 2 отидоха Кристиан Вигенин, Чавдар Георгиев и Желю Бойчев.

Парламентарно представените политически партии, независимо дали са част от управлението или са в опозиция, да търсят допирните точки в своите програми, за да придвижат напред важните за обществото реформи в енергетиката, съдебната система, здравеопазването, администрацията и пенсионната система. За това призова президентът Росен Плевнелиев, който разговаря на „Дондуков“ 2 с ръководството на „БСП лява България“ в рамките на месеца на политическите консултации с парламентарно представените политически сили.

Държавният глава подчерта, че както Националната програма за развитие до 2020 г., така и Споразумението за партньорство с Европейската комисия 2014-2020 г., са резултат на политически консенсус и изискват обединените усилия на всички партии за тяхното успешно изпълнение.

Обща беше оценката, че страната ни трябва да се стреми към по-бързото присъединяване към Шенгенското пространство без граничен контрол, да стане част от Европейския банков съюз и да работи за присъединяване към Еврозоната, с което да гарантира стабилност, като основа за привличането на инвестиции и икономически растеж.

Народните представители потвърдиха принципната позиция на БСП за приемането на устройствени закони за дейността на службите в сектор „Сигурност“.

Пратениците на БСП поставиха при срещата си с президента Плевнелиев два основни въпроса: заемът от 16 млрд. лв. и икономическите санкции, наложени от ЕС върху Русия, контрасанкциите и негативния резултат от тях върху българската икономиката.

„БСП участва в тези консултации като опозиционна политическа група. В този смисъл, част от темите, които предлага държавният глава са отговорност на управляващите политически сили и основно на ГЕРБ”. Това заяви пред медиите след консултациите при президента секретарят на ПГ на БСП Кристиан Вигенин. Той изтъкна, че само по данни от Министерство на икономиката общите преки загуби за страната ни от санкциите срещу Русия за миналата година са над 50 млн. долара.
Вигенин допълни, че преките ефекти от тези санкции засягат една сравнително ограничена група предприятия и производители, но косвените засягат много по-голям кръг фирми.

„Изразихме безпокойствието си, че не се предприемат никакви мерки за създаване на компенсационни механизми за тези предприятия, нито се предприемат каквито и да е мерки за подкрепа на производителите за търсене на нови възможности за износ”, обясни бившият външен министър. Вигенин подчерта, че тези санкции са доказали, че не водят до политически ефект, което дори от американска страна е било признато преди дни. Той обясни, че според левицата външната политика на България, особено по отношение на Украйна, трябва да бъде водена без комплекси. Вигенин вижда възможност заедно с други страни – членки на ЕС да се мисли за съвместна инициатива за поетапно отпадане на санкциите. Според него това би дало глътка въздух и на българската икономика.

Кристиан Вигенин посочи, че левицата е критикувала управлението за липса на мерки за икономически растеж и създаване на работни места.
„Безпрецедентният заем от 16 млрд. лв. поставя сериозен финансов риск пред страната”. Това заяви пред медиите в президенството секретарят на ПГ на БСП Чавдар Георгиев. По думите му този заем е сключен и ратифициран в противоречие с Конституцията, Закона за държавния дълг и с решения на МС. Георгиев заяви, че по време на консултациите левицата е изразила мнението си, че не е очаквала толкова светкавична реакция от страна на президента за обнародване на закона. „Това не е отговорна държавна позиция. Трябваше този закон за ратификация да бъде върнат, да се даде възможност да се преосмисли заемът и да се търсят други начини за решаване на финансовите проблеми пред страната”, заяви депутатът от левицата.
Чавдар Георгиев обясни, че левицата е изразила и своето безпокойство, че самият ратификационен процес е бил твърде формален и по-скоро е бил пазарлък, в резултат от който някои партии коренно са променили позициите си.

„Оставаме с впечатлението, че е възможно НС да е ратифицирало закони, които не са същите, които е подписал министърът на финансите на 06.02.2015, тъй като бяха представени договори, на които липсваше подписът на министъра”, обясни Георгиев. Той уточни, че има поне още един договор, който е бил част от пакета договори от началото на миналия месец, но не е бил представен в НС. „Ние сме изискали по съответния ред да бъде представен допълнително, за да имаме окончателна позиция по целия пакет договори”, заключи Чавдар Георгиев.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.