МФ прогнозира забавяне на ръста на БВП до 1.4%

Министерство на финансите публикува своята пролетна макроикономическа прогноза за 2015 г. В сравнение с есенната прогноза, икономическият растеж за 2015 и 2016 г. е завишен съответно с 0,6 и 0,2 пр.п. Все пак, за 2015 г. се очаква леко забавяне до 1,4% спрямо предходната година, дължащо се на по-нисък принос на публичния сектор при все още предпазливо възстановяване на търсенето от частния сектор. Положителното развитие на частното потребление ще се запази и растежът ще се ускори до 2,4% през 2015 г. Предвижда се и стабилизиране на частните инвестиции (при отчетени в предходните години спадове).

При изготвянето на пролетната макроикономическа прогноза са взети предвид публикуваните отчетни данни за 2014 г., промените във външната среда, както и по-благоприятните очаквания за развитието на българската икономика, които се наблюдават от началото на годината и могат да се проследят както от бизнес анкетите общо за икономиката и основните сектори от страна на предлагането, така и от наблюдението на потребителите.

За 2014 г. БВП в реално изражение нарасна с 1,7% при очакван растеж от 1,5% в есенната прогноза. Както частното, така и публичното потребление имаха по-голям принос за растежа на БВП от прогнозния. Същото важи и за инвестициите. Отчетеният реален растеж на износа е според очакванията в есенната прогноза, докато растежът на вноса беше малко по-висок, което съответства на по-добрите резултати при потреблението и инвестициите.

Прогнозите на международни организации за развитието на световната и европейската икономика през 2015 и 2016 г. са по-благоприятни в сравнение с есента на 2014 г. Това важи и за страни, които са основни търговски партньори на България.

Данните за бизнес климата в България в основните сектори на икономиката (от страна на предлагането) и наблюдението на потребителите, публикувани от НСИ, показват възходяща тенденция от началото на 2015 година.

Подобряването на външната среда, изразяващо се в по-високи растежи на европейската и световната икономика, ще доведе до увеличение на реалния износ на стоки и услуги до 2,8%. Последното ще предизвика нарастване на вноса на суровини за експортно ориентираните отрасли. От друга страна, очакваното забавяне в растежа на потреблението и инвестициите ще окаже задържащ ефект върху вноса, който ще се повиши с 3,6%. В резултат, отрицателният принос на нетния износ ще се свие до 0,6 пр.п. спрямо 1,1 пр.п. през 2014 г. Балансът на текущата сметка ще бъде леко положителен през 2015 година.

В периода 2016-2017 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2,3% с основен принос на частното потребление и инвестициите. Износът на стоки и услуги също ще нараства под влияние на търсенето на основните търговски партньори, което ще предизвика съответно ускоряване на растежа на вноса. Под влияние на отрицателния търговски баланс салдото на текущата сметка постепенно ще се понижи до дефицит от 1,5% от БВП през 2018 г. Очакванията са ПЧИ да се стабилизират на нива около 3% от БВП в периода 2015-2018 година.

През 2018 г. се очаква забавяне на растежа на БВП в резултат на по-слабото нарастване на частното потребление. Основен принос за това развитие ще има забавянето в темпа на нарастване на заетостта, повлиян от неблагоприятните демографски тенденции в страната.

През 2014 г. пазарът на труд започна да се възстановява с по-бърз от очаквания темп. Средният брой на заетите ще нарасне с 0,3% през 2015 г., а нивото на безработица ще се понижи до 10,8%. С постепенното ускоряване на икономическата активност в периода 2016-2017 г. темпът на увеличение на заетите се очаква да достигне 0,9% през 2017 г., преди да се забави през 2018 г., а нивото на безработица – плавно да намалее до 9% в края на прогнозния хоризонт.

С повишаването на заетостта през 2015 г. доходите от труд ще продължат да нарастват с умерени темпове. По-съществено ускорение в тяхната динамика се очаква в периода 2016-2018 г. в условията на по-висока икономическа активност и нарастване на производителността на труда в страната.

Промяната във външните допускания за международните цени на суровините и динамиката на курса на еврото спрямо долара се отрази в ревизия на очакванията за развитието на инфлационните процеси в страната. Средногодишната инфлация за 2015 г. е занижена с 0,5 пр.п. при отчитане на значителните промени в международните цени на петрола и други суровини, както и на обезценката на еврото спрямо долара, наблюдавани от края на 2014 г.: за периода ноември 2014 – февруари 2015 г. цените на суровия нефт тип „Брент“ спаднаха с близо 34% в доларово изражение, а европейската валута поевтиня с около 12% спрямо щатския долар. Поскъпването на долара спрямо еврото беше причина за прекъсването на негативния тренд в цените на неенергийните суровини в евро, като за 2015 г. вече се отчита леко повишение спрямо 2014 г. в цените на тази група стоки, изразени в български лева. Прогнозираното поскъпване на неенергийните стоки на международните пазари, както и по-високите цени на вносните дълготрайни стоки (изразени в лева) ще се отразят в нарастване от 0,8% на общото равнище на потребителските цени в края на 2015 г. Инфлацията средно за годината обаче ще остане отрицателна поради спадовете в цените на горивата в края на предходната и началото на настоящата година. Средногодишното изменение на ХИПЦ през 2015 г. се очаква да бъде -0,6%, а в периода 2016-2018 г. инфлацията ще бъде положителна, като ще се ускори до 2% в края на периода.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.