Низвергнатият лидер на ДПС Лютви Местан даде обещаната пресконференцзия, на която не съобщи нищо ново, освен че може да носи на бой – за момента повече виртуален, отколкото реален; ожали се, че срещу него се води някаква война заради опита му да отдалечи ДПС от руската сфера на влияние и призна, че е бил в турското посолство, тикан от страх, че може да бъде убит. Освен това Местан нарече сараите на Доган в Бояна “мястото на екзекуцията”.
Безспорно политиците, дори и тези, които са в низходящ тренд на кариерата си, имат право на повече образност, стига да го умеят…
„Освен да говоря, мога и да мълча – вече 12-ти ден. Искам още да знаете, че мога да нося на бой, без да бъда сломен”, започна пресконференцията си Лютви Местан в стилистиката на клишето от миналото “Не човек, а желязо”. – „Системата от медийни бухалки стовари на гърба ми минимум 12 000 тупалки. Нека да споделя малка част от епитетната война, която се води срещу мен и колегите ми – „собственик на електроцентрали”, „предател”, „изменник”, „шпионин”, „женкар”, „предател на национални интереси”, „ислямист”. Няма да ни стигне определеното време, за да мога да изредя всички епитети”, каза Местан. От което трябва да се предполага, че си е платил само за едночасова пресконференция в БТА, въпреки че никога не е било проблем залата да се ангажира за по-дълго време.
Според Местан, тази война е породена от политиката му да спаси ДПС от образа на проруска партия, поради което лидерът поел върху раменето си редица грехове и сега вече дори се гордее с тях.
„Някои определят тези политики като грехове, надявам се да не са смъртни. Първият грях, с който се гордея, е решението за прекратяване на мандата на правителството на Орешарски, което целеше (оттеглянето на подкрепата на ДПС, а не самото правителство. Бел. на ред.) да организира плавен преход към политическа стабилност”, каза Местан. Като друга знакова позиция, която е заел, докато беше лидер на ДПС, той посочи тази за украинската криза и декларацията за убийството на Борис Немцов. „Нека да продължа с няколко други смъртни гряха – възстановяване на диалога с Анкара – едно от основанията за обвиненията в ислямизъм. Смятам това за един от най-знаковите пробиви на партията в този период”, похвали себе си самоопределилият се за грешник. И допълни, че отричането на естествената културна-емоционална връзка (на ДПС с Турция) е противоестествено.
Въпрос на гледна точка. По думите на Местан „една не малка част от българските анализатори и общество вижда в образа на Турция някогашния османски владетел. В нашето виждане Турция е един стратегически партньор”, потвърди очевидното Местан. След което премина от общото към частното и опря до битието си на добре охраняван мъж и причините да потърси продължаване на това битие в посолството на Турция в София.
Прочее ето и самият монолог, потвърждаващ ако не друго, то поне това, че на страхът очите са големи.
“Използвах времето прекарано в турското посолство, за да осигуря по частен път собствената си и тази на семейството ми безопасност. Дали съм имал съмнения за своята безопасност? Отговорът ми е категорично “Да”. „На следващия ден след речта на г-н Доган, по телефона ми бе намекнато, че най-вероятно ще ми бъде поискана оставката. На 22–ри (декември) посредникът съобщи, че тази оставка се очаква до края на деня. Аз в Кърджали казах, че не ми е поискана официално оставката. (После) Тя ми бе поискана ултимативно, противоуставно и чрез посредник”.
По думите на Местан на 22 декември, точно в 19.26 часа по телефона му е било съобщено, че охраната му е свалена.
„Аз питам, как е възможно изтичането на ултимативната възможност да съвпада по време с решението да ми бъде свалена охраната, при положение, че 2 години съм един от най-пазените хора. На вас оставам отговора на въпроса дали съвпадението е случайно и какво означава това. Не ми остана друга възможност, освен да звъня на най-високо ниво. Попитах президента Плевнелиев, той не знаеше”.
Местан останал неудовлетворен от ангажимента на президента на България да му отговори на следващия ден защо е свалена охраната.
„Моят проблем не беше следващия ден, а същата нощ. Нямаше с какво да се придвижа до посолството или да се придвижа по начин, който да осигури сигурността ми”, каза Местан.
Всъщност, както е известно, той успешно се придвижи до турското посолство в София, с което стана вторият български депутат и политик от 1945 година насам, потърсил сигурност за живота си в представителство на чужда държава. Става дума за Г. М. Димитров, но това е друга тема…
Иначе Лютви Местан увери, че остава в политиката. “Аз мога да бъда изключен от партията, но не мога да бъда изключен от идеите си. Не приемам нито начина, особено мотивите, с които бях отстранен. Бях политически екзекутиран ритуално, в най-ярките образци на тоталитаризма, без право на последна дума. Не бях допуснат на заседанието. Попитах тогавашния заместник-председател Рушен Риза дали ще имам достъп. Беше ясно, че няма да имам достъп още при определянето на мястото на екзекуцията – сараите”, посочи Местан.
Прозвуча доста театрално. Също като описанието на това, че колегите му от ПГ на ДПС ръкопляскали по съвест на декларацията му в подкрепа на турската позиция за сваления руски бомбардировач, но не било ясно дали по съвест са гласували изключването му заради тази декларация.
Древните са казвали: Sic transit gloria mundi (Така отминава славата земна).
Be the first to comment