Медиите козируват на банките

В разгара на финансовата буря банковите институции никак не са били критикувани от медиите. Това показва изследване на Оксфордския университет за отразяването на кризата в банковия сектор от европейските медии, съобщава БГНЕС.

През 2008 г. настъпва ипотечната криза в САЩ, рухването на “Лемън Брадърс” на 15 септември и разпространението към европейските банки. Негативната спирала се ускорява. Стига се до дългова криза, криза в еврозоната, криза на управлението в Европа… По това време историята на финансовата криза се пише ежедневно от медиите, които изобщо не предусетиха какво предстои да се случи, свикнали до този момент по-скоро да възхваляват щастливия свят на финансите и да критикуват прекомерните държавни регулации. Пресата преживява тогава почти “културна революция”, тъй като трябва да качи на първа страница теми, запазени за икономическите страници или за специализирани притурки, предназначени за познавачи.

Въпреки мащабите изследване, публикувано в края на април от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс към Оксфордския университет, показва, че в медиен план банковите институции са преминали през кризата сравнително спокойно. Изследването отчита и анализира отразяването на банковите и финансовите сектори във Великобритания, Германия, Италия и Франция от 2007 до 2013 г. от основните медии. Прегледани са общо 140 000 статии. Във Франция централно място в изследването заемат “Монд” и “Еко”. Изследователите анализирали едновременно заглавията, снимките, тона на статиите, техните източници, посочените позовавания, както и развитието на тона на специализираните журналисти в отразяването на банковия сектор в разглеждания период. Въпреки мащаба на финансовата криза и броя на скандалите, свързани с банките (“Лемън Брадърс”, “Голдман Сакс”, “Сосиете Женерал, “Роял банк ъв Скотланд” и т. н.) само в 25% от статиите се съдържа “негативен” поглед към банковия сектор. Все пак “негативният” тон започва да се увеличава след рухването на “Лемън Брадърс”. Средният процент на критичните статии нараства до 27% спрямо едва 17% преди шока, което говори много за пълната липса на очакване на кризата или дори на предупреждение от банковия сектор. Същият процент статии съдържат положителен поглед. Останалите са преценени като неутрални.

“Не съществува никакво доказателство, че медиите в тяхната съвкупност са преследвали “вендета” срещу банката или други финансови институции”, обясняват авторите на изследването. Освен това по “финансовите въпроси” има много по-малко аналитична журналистика, отколкото по политическите. Така финансовата журналистика се основава главно на фактите. Поради това всичко е добре, докато нищо не се случва… Авторите обясняват дипломатично, че финансовите журналисти “не са склонни да отблъскват редовните си читатели, като се показват твърде критични спрямо тяхната индустрия”. Фактически това е благодарност за ръката, която те храни.

С 20% от информацията, идваща директно от банките, германските медии се оказват “най-послушните” проводници. Във Франция “препечатаните” банкови информации са 17%, което поне отчасти опровергава идеята, че медиите са напълно подчинени на ръката, която ги храни.

Изследването изтъква възприемането на не особено негативен тон от страна на вестниците към националните компании, като се спира по-конкретно на случая с “Роял банк ъв Скотланд”, една от най-старите британски банки, която трябваше да се справя с токсични активи на главозамайваща стойност и която през 2008 г. обяви фалит. Британското правителство стана мажоритарен акционер, като придоби акции за 20 милиарда евро на финансовата институция. Отразяването на тази криза от британските медии е сравнително снизходително в сравнение с другите европейски медии, което опровергава разпространеното мнение за безмилостната англосаксонска преса. Изследването показва способността на комуникационните служби на тези институции да “продават” приказки на журналистите, близостта на отделите за връзки с обществеността и журналистите, но също и историческата привързаност на журналистите към тези национални институции.

Преди кризата “Роял банк ъв Скотланд” е една от “любимите” институции на британските медии, които хвалеха международните й амбиции, бързия й растеж и т. н. След като стават ясни затрудненията на институцията, настъпва рязка промяна в тона – от този момент международните й амбиции стават признак за горделивост и непредпазливост. Макар авторите да стигат до заключението, че не съществува масово линчуване на дадена финансова институция, примерът с “Роял банк ъв Скотланд” доказва, че мощта и историята на тази банка й позволява да получи дори по-положително отразяване от това за други изпаднали в затруднение институции.

Италианската преса се оказва най-ожесточена, а германската получава златен медал по снизходителност. Франция се намира в златната среда в Европа.  Зад тази хомогенност на европейската преса можем да видим медийна тенденция за реакция анблок (сучат заедно, линчуват заедно) или форма на предпазливост от страна на медиите, които захранват, разширяват, ускоряват, понякога ирационално, движенията, които описват във финансовия сектор.

БГНЕС

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.