Македония: Границите на един избор

сиси вълковаВласт, наподобяваща турски сериал. Медии под диктовка. Вик за промяна, но в анонимните часове на нощта. Убийства и заличени следи. Етнически тероризъм. Изолация. Има нещо гнило в Македония…Автор: Сиси Вълкова

2.30 ч., 22 януари 2001 г., с. Теарце – Нападнат е полицейски пост с гранатомети. Един от полицаите загива на място, други трима са ранени.
2.30 ч., 21 април 2015 г., с. Гошинце – Четиридесет въоръжени мъже, самообявили се за част от УЧК – албанска „Освободителна народна армия”, позната в Македония и като „Армия за национално освобождение”, завързват трима полицаи и пребиват четвърти.
Пет дни преди нападението в Теарце, тогавашният лидер на опозицията Бранко Цървенковски (СДСМ) разкрива над 150 случая на подслушване и обвинява Любчо Георгиевски, който по същото време е премиер.

Ситуацията днес е почти идентична

Три месеца преди правителствената провокация в село Гошинце, наречена „теротистичен акт”, сегашният лидер на СДСМ – Зоран Заев пуска 18-тата си т. нар. „бомба”. Разкритията са за корупция в безсрамни размери; масово подслушване на всички „апетитни” личности, сред които журналисти, общественици, дипломати и политици; офшорни сметки, свързани с властимащите; злоупотреби с власт. Шуробаджанащина, просмукала се до мозъка на държавните структури. Но далеч по-притеснително е договарянето между управляващата партия и нейния коалиционен партньор – албанската партия ДСИ, по повод делата срещу албанци, извършили престъпления по време на конфликтите през 2001 г…

Македонските Корлеоне

Не случайно правителството е наричано „семейството“. Сюжетът е достоен за сапунен сериал: Никола Груевски – премиер, неговият братовчед Сашо Миялков – председател на Управлението за сигурност и контраразузнаване, чийто пък брат е съветник в кабинета на генералния директор на македонската митница, а кумът на техният общ братовчед (Груевски) е министър на финансите. Отгоре на този семеен октопод се помещава една президенстска институция, без никакви правомощия, ако не броим някоя друга среща „на високо ниво” и няколко букета.
Системата, която позволява вече 9 години на „родата” да се разполага, е напълно изпипана. До редовни избори не се стига. В момента, в който ситуацията се влоши, се отива на предсрочни избори. В Македония има 30% официална безработица, а най-голям процент на заетост има в държавната администрация. Октоподът е спуснал пипалата си навсякъде, дори в най-малката единица на обществото – семейството. Във всяко едно домакинство, поне един работи в държавната администрация. На тези хора се дават списъци с квота от гласове, която те трябва да покрият и заедно с близките, гласуват под строй.
След като македонските Корлеоне държат първата, втората и третата власт, им остана само четвъртата – медиите. И те впрегнаха в гигантската си държавна машина и нея. Журналистиката беше пречупена с договори за държавна реклама. Неудобните медии се закриваха, собствениците им се осъждаха или загиваха в нелепи инциденти.
Но кога министър–председателят на Република Македония Никола Груевски се превърна за българските медии в

„Диктаторът Груевски”,

„тиранинът Груевски”, а неговото управление беше наречено „режимът”? Как изведнъж се промени тонът?
Сетихме се, че оттам ще минава някаква тръба… И тази тръба май трябваше да мине и през България, но по този въпрос се замълча. Чуха се и конспиративни теopии за това как американците изкуствено са създали целия конфликт, за да може да попречат на тази руска тръба.
Когато българските медии решиха все пак да попитат българското ни правителство за позицията му по повод ситуацията в Македония, удариха на камък. Защото на управляващите им трябва време да помислят…

Убийството на Нешковски

Защо ескалира гражданското напрежение? Защо търпението на поданиците на „фамилията” е към края си? Коя беше „бомбата”, която избухна в протест?
Това беше „бомбата”, разкриваща потулените факти около убийството на младия Мартин Нешковски. Момчето, симпатизиращо на ВМРО – ДПМНЕ, зарадвано от поредната им победа на предсрочни избори, поискало да се качи на сцената и лично да поздрави фаворита си… След което бива жестоко пребито до смърт от охраната на Груевски, която пък трябвало да е на смяна в друг град през същата вечер.
Това престъпление беше искрата, запалила пожара от недоволство в Македония. Тази последна капка изкара няколко хиляди човека на протест в тъмните часове на денонощието. Когато са анонимни и свободни без страх да изразяват позицията си.
В отговор на заявяваната гражданска позиция, правителството си организира техен си протест, защитаващ управлението им. После прати полицията да бие и гони самосиндикалните протестиращи.

Етнически тероризъм

Изведнъж нещо се случи в Куманово. Какво точно, в България не стана съвсем ясно. Около 70 въоръжени албанци, непризнаващи Охридския договор и членове на „Армия за национално освобождение”, нахлуха преди няколко дни в Куманово, укрепиха се и започнаха сражения с македонската полиция.
От 2003 г. насам, тази група обявява създаването на „Република Илирида”, представляващо великодържавно албанско обединение на територията Косово и Западна Македония. Развява знамена на Велика Албания и носи отличителни знаци на УЧК.
Тук трябва да направим паралел с коалиционния партньор на ВМРО – ДПМНЕ – албанската партия ДСИ. Твърде вероятно е лидерът на ДСИ – Али Ахмети да е бил напълно запознат с плановете на тази групировка.

Въпросите

Какво накара Груевски да извърши тази „акция” точно сега? Не беше ли това начин за отклоняване на вниманието от общественото недоволство? А с това отклоняване на вниманието, не замазва ли Груевски и очите на поданиците си, справяйки се с „най-опасната терористична групировка на Балканите”? Същата тази най-опасна терористична групировка, с която той господства.
Сега накъде?
Потънала в дълбока вътрешнополитическа криза, икономическа изолация, нисък стандарт на живот, етническа нетърпимост, Македония е време да избере какъв курс ще поеме. На 18 май, за когато е обявен грандиозен митинг срещу властта, предстои да видим колко е голямо желанието за тази промяна. Знае се, че ако не тръгне по посока на промяната, то ставаме свидетели на началото на края на бившата югославска република…

един коментар

  1. Вчера имаше грандиозна демонстрация в подкрепа на правителството. Македонция май са наясно кой иска да ги украинизира. Дано да не се поддадат и да натикат специалистите по революция в деведа глуха.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.