Майчинството по света и у нас-ІІІ част

Резюме:

В най-малко 178 страни по света на работещите майки е гарантиран платен отпуск по майчинство. В повече от 50 държави се осигуряват и бонуси към заплатата за бащите. В досегашните две части публикувахме списък с размера на отпуска по майчинство и майчинските надбавки в 43 развити страни. Колкото и да е странно за българите, свикнали да сме в дъното на всякакви класации, по продължителност на платения отпуск за майчинство България е европейски и световен вицешампион – 410 дни. Преди нас е само Швеция, която и до днес се сочи като пример за силна социална държава с пазарна икономика. Стокхолм дава на майките 420 дни платен отпуск – само с 10 дни повече, отколкото у нас.

А ето и повече информация за това как са уредени нещата в България. И моля да ни извините за сухия език на нормативните документи.

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Това е заложено в чл. 48а от Кодекс за социално осигуряване (КСО). Но дори да сте осигурени за фонд „Общо заболяване и майчинство”, нямате право на обезщетение за бременност и раждане, ако нямате 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С промяна в Кодекса за социално осигуряване, чл. 49, ал.1, от 2011 година се увеличава периодът, от който се изчислява дневното парично обезщетение от 12 на 18 месеца. Това е периодът, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

От 2012 година, с нова промяна в КСО, за изчисляване на платеното майчинство вече се гледа доходът за последните 24 месеца, вместо за последните 18 месеца. Така ще е и през 2013 година.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90% от среднодневния осигурителен доход, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. Сумата на обезщетението не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.

Размерът на обезщетенията зависи от броя работни дни в месеца, за който се изплаща обезщетението. Тъй като всички болнични са изчислени върху един и същ доход, среднодневното възнаграждение, върху което се изчислява обезщетението  е еднакво за всички издадени за периода болнични.

Изчисляването на среднодневното възнаграждението, от което ще бъде изчислено обезщетението е уредено в чл.41, ал. 2-5 на КСО. В алгоритъма са включени променливи като минимална работна заплата, неплатен отпуск, отпуск за отглеждане на малко дете, обезщетения от болнични и др.

Нетното възнаграждение при самоосигуряващите се лица е определено в отделна наредба и е равно на осигурителния доход. По тази причина дневното парично обезщетение се определя в размер на 90% направо от среднодневния осигурителен доход.

Съгласно член 164 от Кодекса на труда, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Със съгласието на майката този отпуск може да бъде разрешен на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Времето, през което се ползва отпускът, се зачита за трудов стаж.

През време на този отпуск на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.

Става дума за  тези 240 лева, които до 2011 година се равняваха на минималната работна заплата, а сега са просто 240 лева и вече не са обвързани по никакъв начин с минималните прагове на заплащане на труда. Но пък са с един лев по-малко от официалния праг на бедност. Това положение се запази и за 2013 година, въпреки протестите на майки пред Народното събрание. С гласуването на бюджета за 2013 година за пореден път беше замразена на 35 лева и месечната помощ за отглеждане на дете до 18-годишна възраст.

За майките ще правим истинска социална политика, а не популизъм, коментира при приемането на бюджета за 2013 година финансовия министър Симеон Дянков. Според него предложенията за вдигане на детските от 35 лева на 45 лева са чист популизъм. Дянков смята, че е принципно правилно, с ограничения ресурс, който правителството има сега, да се фокусират върху изграждането на детски градини и детски ясли – за 3-4 години щели да се построят още около 70 и вече няма да има дефицит.

„Когато това стане, една голяма част от активните майки ще искат да се връщат по-лесно и по-бързо на работа, и ще могат да го направят. Тогава ще имаме достатъчно допълнителни пари, за да вдигнем майчинските и детските не с 10% както предлага опозицията, а с 50% или 100%. Тогава може да се прави истинска социална политика”, смята Симеон Дянков.

В България дългият платен отпуск за отглеждане на бебе поне засега не дава особени резултати. Със средно 1,4 деца на жена страната ни преживява тежка демографска криза и се топи. Както е известно, прогнозите са, че до 2060 година населението у нас ще намалее с два милиона.

Въпреки това през годината министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов намекна, че е възможно платеният отпуск за раждане и отглеждане на бебе да бъде силно редуциран. Младенов е на мнение, че в Европа има тенденция платеното майчинство да се намалява и жените по-бързо да се връщат на пазара на труда. Според министъра, Брюксел настоява за платено майчинство до 20 седмици, а у нас то е почти 59 седмици.

 „Тази придобивка ние я имаме и сме горди от това, и ще продължи да я има. Но усилията ни са насочени към по-бързото връщане на тези майки на пазара на труда”, коментира министър през вече далечния април 2012 година Тотю Младенов.

Оттогава нищо не се е променило кой знае колко, поне в положителна посока.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.