Ма, шери. Рейтингите м’и, са много по-добри, от рейтингите т’и

Запомни едно, измерването на зрителската любов е дело тънко, специфично и съвършенно непонятно за необременения с технически познания зрител. От своя страна гледащият телевизия се явява единствен критерий за качеството и съответно цената на това, което една телевизия произвежда. А телевизията произвежда програма. Ако зрителите са верни и отдават предпочитанията си на едно предаване или водещ в тв канал, рекламодателите също отиват там и насочват финансите си към тази съответно телевизия. Като се замогва, телевизията, в резултат на далновидността си и умението си да напипва пулса на човека с дистанционното, тя инвестира в по-съдържателни, зрелищни и интригуващи вниманието му предавания или, както стана модно да ги наричаме телевизионни формати. До тук добре, знаем също, че може да се инвестира и в сериали, български. Горе долу това е ясно дори и на потребителите с черно-бели приемници без дистанционно. Те съответно не попадат в групата на ключовите домакинства, които се имат предвид при измерване зрителския интерес поради простата причина, че няма как да приемат новия цифров сигнал и съответно да манипулират устройствата, отчитащи местонахождението на приемното устройство. То е ясно и, че такива хора вече няма, за ужас на носталгиците по бай-Тошовото сладко време. В наши дни, едни закачени за цветните цифрови смарт телевизори на група ключови домакинства прости устройства, чиито данни обаче се анализират сложно на базата на стотици, а понякога и хиляди показатели създават почти пълната картина за превъзходството на една или друга телевизионна програма. И какво се получава на практика и в какъв любовен триъгълник се озовавт производителите на тв продукция от една страна, хората анализиращи и предлагащи данните си на въпросните телевизии и рекламодателите от друга и зрителите в края на веригата, така да се каже, от трета страна. За данните има една организация, която е призната от двата стълба на системата – телевизиите и рекламодателите, считана е за нещо като издател на официалната валута на този пазар един вид. Зрителите, обаче, получават програма срещу реалните си пари, с които пълнят бюджетите било то на кабелните оператори и телевизиите, било то на държавата която пък финансира обявената за обществена, национална телевизия. Останалите телевизии допълват собствените си бюджети за програма (без да е честно, това прави и обществената) като разменят гореспоменатата “валута” с реалните пари на другите плащачи – рекламодателите, борещи се за вниманието, пардон, парите на зрителите. Така колелото се завърта и разни аматьори – брадъри, сървайвъри, певици, танцьори, както и поизоставени професионалисти кинаджии започват да ни се появяват на изпосталелия български екран, за да ни забавляват, рядко да ни образоват (жалко).
В последно време телевизионните деятели, по-известни като телевизионери, а пък и зрителите станаха жертви на сериозно объркване поради агресивната поява на нов играч с нов пийпълметричен (не бъркай с нещо за пипане) мерак и охота да е по-така, по-иновативен, по-прогресивен, по-прецизен, по-бърз, по-екзактен дори, както би казал лидерът-филолог на една партия-балансьор. Баланс в този тип надпревара, обаче, е немислим поради простата причина, че две “валути” без сложни системи за “валутни курсове”, от които биха загубили всички, са немислими за нормалното протичане, на който и да било “стокооборот”. И понеже, както направихме уговорка още във въведението към темата, за пийпълметрия и данни се говори предимно на високотехнологичен език с лексиката на непонятната за масовия зрител дейност, особеностите на единоборството остават забулени в метафорите, които ползва най-често директорът-мениджър от Нова телевизия, Мосю Дидие Щосел, хвала тебе… Мосю. Човекът е решил, че по примера на Федералния резерв на САЩ и по-близкия до нас пример с леко намирисващата френска сделка за печатницата на Българската ни мила родна Народна Банка, трябва и той да си има един вид малка печатничка за “валутка”, която повечко и по-лесничко да разменя с рекламодателите, милите. Пък току-виж поизбил парите дето ги дадоха на гърците при сделката на века за над 600-те милиона евро при покупката на Нова преди няколко години. Гърците още им се смеят, но скандинавско-френската упоритост е ненадмината. Може и да успеят. Ето защо, а именно, за да е в нежна услуга на невежия потребител с дистанционното, французинът с германското име на “ползващ чук”, ползва витиевати сравнения и образи. Това е най-прекия път да направиш манипулирани внушения в желана посока и да оставиш следа в съзнанието на необременения с предварителна информация по темата субект. А целта е именно тази и това недвусмислено личи от ярките изяви на Щосел, който все по-озадачаващо се изявява не като потребител на услугата – измерване и анализ на аудиторията, а като рекламно лице, глас на новия претендент за конвертируемост и
благонадеждност – Медиарисърч. Агенция, която идва у нас от страната на великолепния ЧЕЗ и прекрасната Шкода, наздрави, дайте и по една бира поне, може и български Старопрамен. Необяснима е липсата на реакция, както от страна на журналистите, наблюдаващи ресора Медиен пазар, така и на регулатора СЕМ относно поведението на активиралия се, изпълнен с реваншизъм, шеф на Нова. Нещо повече, реплики от типа “Искам да сме първи на пазара” и т.н не само издават свръхналична допингирана спортна злоба, граничеща с решимост за преминаване на законови граници, камо ли на спортсменство, че и на каквато и да било бизнес етика. В последно време, в риториката на амбициозния Дидие, името на Медиарисърч се замени с придобилия правото на собственост върху чехите гигант Нийлсен. Апломбът на управляващия Нова нарасна до фалцет с принаждането на авторитета на въпросния гигант, който тук е мястото да отбележим е с една доста, меко казано спорна репутация, при това на знакови по мащабите си телевизионни пазари. Скандалите, които в последните години съпътстват Нийлсен в Индия, Турция и Украйна недвусмислено говорят за един интересен и достоен за холивудски гангстерски сюжет стил на работа. Въпроси възникват и от зависимостите на Медиарисърч и техния метод на набиране, отчитане и анализ на данни и Нийлсен, които според запознати имат интерес към по-големия залък – чешкия пазар, а именно встъпването им в парчета от собствеността на МTG. Не случайно в Търговския ни регистър едно и също лице – Иван Димов Генчев е представител и на Медиарисърч България и на някаква Европа ТВ, което пък от своя страна е собственост на Меф Холдинг, Чехия, собственик пък на чешкия канал Нова, който пък какво е правил по конкурсите за честоти у нас, надали някой може смислено да обясни. Бъркотията е пълна, задкулисието прозира, но къде, по дяволите, е СЕМ? Сигурно там, където беше и надзорът на БНБ доскоро. Как собственици на канали ще са собственици и на пийпълметрия, докога така? Не е ли време някой друг наш орган за борба с трансграничната гешефтура да се понамеси самосезирайки се? Сега Щосел ли ще ни се прави на френско-германско-чешко-американско-холандско-назнам-си-какъв олигарх с българско гражданство? Господа скандинавци от еМТиДжи, засрамете се. Вие винаги сте били за пример, стига побългарени номера. И вие господа от Нийлсен, защо първо не пооправите хората си от ареста в Турция, да платите милиардната глоба в Индия и да понагласите данните си в клетата Украйна пък след това да претендирате да местите нашия скромен, подреден с огромни усилия пазар под диктовката на технологичния борец Щосел.
В сферата на тихата дипломация и не дотам елегантния лобизам текат процеси по завоюване на симпатизанти и привърженици на всички фронтове в индустрията. Активно пишещите за медии също са като облъчени от харизмата на енигматичния нов състезател на тепиха, като не случайно употребявам епитет за загадъчност – никой всъщност на знае подробности около новото МПС на пистата, ако се възползваме от онагледяването в стил Щосел. След проведения одит на ГАРБ – агенцията, която до момента изпълнява функциите, възложени от участниците на пазара и ползваща се с доверието на индустрията, както показа и последното становище на техническата комисия, ГАРБ е наистина “стар автомобил”, но в пълна изправност според нуждите на нашите пазарни условия. Докато Медиарисърч е друга работа! Каква обаче? С какви технически параметри, с какви екстри и нужни ли са те точно за нашите условия и ще сработят ли? Кой знае? Защо се прави това сега, защо се опитва нова хватка? Нещо повече, за по голяма достоверност и благонадеждност новата агенция си е самопъръчала одит, сама на себе си. Браво! Екстравагантен, меко казано, подход, за да се самоутвърдиш като стейт-оф-дъ-арт!
И в заключение ще напомня как преди седем години пак Нова, възнегодувайки от резултатите на предишната ТВ ПЛАН настояха за подмяната им именно с ГАРБ. Днес в стила на кривата ракета, отново имаме проблем с космоса. Отново неудовлетворение, а с него и полагане на всички усилия да се възцари “справедливост” на пазара. Ама от кой вид? И кой държи сметка, че със смяната на една агенция си отива и базата данни и отправната точка за сравнение за памет и анализ на пазара в по-дългосрочен план. Но то у нас паметта отдавна не е на почит. Обичаме я да е къса. Щосел ни познава добре, май. Всичко започва от интереса и от копчето. И какво, че шием балтон посред лято и бански костюм за Коледа – важното е да ни е комерсиално естетично като надзърнем от личната си камбанария.
О, мон диьо, Мосю Щосел, ние също ви познаваме и не сме по-глупави от “умните” телевизори, с които отдавна боравим.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.