Мой приятел в тъжен мейл до мен:
„Абсолютно нормални резултати, даже очаквах още по-голяма победа на Партията и Вожда.
Има две Българии.
Едната, тази с която ние с теб имаме все по-малко общо и в нея сме в все по-растящо малцинство, си проведе изборите и си ги спечели. Нейната любима Партия спечели. Любимият й Вожд качи процента на одобрение. Скоро ще се радва на 80-90% общонародна любов.
В тяхната България логиката е антилогика, нормалността е антинормалност, разумът е антиразум – но от гледна точка на нашата България.
Нашата България си има свои ценности и принципи. Тя е мъничка, свива се, намалява. В нея са хората, които мислят като нас. Те не приемат колективното подивяване, масовата психоза, терора на нарастващото мнозинство. Не от високомерие. А от несъвместимост.
Затова не обръщай внимание на бодрите рапорти за категорични победи, приятелю. Това се случва в тяхната България. Това е техният избор на живот.
Докато те празнуват в своята България, нашата България включва скайпа. И разговаря с децата си и се радва на растящите далеч от не-нашата България внуци. Децата и внуците – те макар и заедно с нас само по скайпа, са част от нашата България. Тя ни остава като ценност и чувство. Нея с подобни избори и безумни изборни резултати не могат да ни я отнемат.“
Прочетох тези редове, разстроих се и включих скайпа….
Коментирай първи