КЗК защити собствениците на ВЕИ-централи

С решение № 212 от 30.03.2016 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на §.54 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПРЗ към ЗИДЗЕ), обнародван в ДВ бр. 17 от 2015 г. Производството е образувано по собствена инициатива на Комисията след получен сигнал на Асоциацията за възобновяеми енергийни източници.

Съгласно §.54 от ПЗР към ЗИДЗЕ насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3. Нормативната уредба в ЗЕВИ разписва реда, по който предприятията могат да реализират своите инвестиционни намерения за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Възприетата от ЗЕВИ схема за подпомагане е пряко подпомагане чрез преференциални цени и срок за изкупуване на електрическата енергия.

В хода на проучването КЗК установи, че за да си възвърнат вложените инвестиции предприятията, които са избрали да произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници, която да бъде продавана на преференциални цени и с дългосрочни договори за изкупуване, изначално отчитат в своите инвестиционни планове заложената в ЗЕВИ схема за подпомагане. Приемането на разпоредбата на §. 54 от ПЗР към ЗИДЗЕ е от естество да компрометира инвестиционните планове на предприятията, които към датата на влизане в сила на тази разпоредба не са завършили процеса на изграждане на своите обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Според Комисията тази разпоредба засяга по непосредствен начин легитимните очаквания на предприятията, които са започнали да реализират своите инвестиционни планове при действието на правен режим, гарантиращ им дефинирана в закона схема за подпомагане, като въвежда нов допълнителен критерий за нейното получаване. Това изменение на нормативната уредба създава правна несигурност, която е от естество да окаже негативно влияние върху стопанската дейност на предприятията, които са в процес на изграждане на своите централи, и би могла да подейства възпиращо по отношение навлизането на нови участници на пазара.

От друга страна, Комисията отчете и съображенията, според които навлизането на пазара на нови производители на енергия от възобновяеми източници при условията на предвидената в ЗЕВИ схема за подпомагане, би довело до по-високи цени на електрическата енергия за крайните потребители и би отнело от конкурентоспособността на енергийноинтензивните предприятия, поради по-високите разходи за електрическа енергия, които биват включени в себестойността на тяхната продукция. По отношение на този въпрос КЗК припомня свое предходно становище прието с Решение № 1558 от 17.12.2014 г., съгласно което Комисията е посочила, че „предоставянето на публични стимули за въвеждането на нови технологии, следва да бъде съобразено с възможностите на крайните клиенти и потребители, върху които биват прехвърлени разходите от поетите публични задължения.“

В заключение КЗК счита, че държавните органи, компетентни да провеждат държавната политика за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, следва стриктно да се придържат към ясно дефинирана и публично оповестена крайна цел за дял на енергията от възобновяеми източници от общото брутно вътрешно потребление. Според Комисията това би осигурило необходимата правна сигурност за предприятията с инвестиционни намерения в тази област, а крайните клиенти и потребители на електрическа енергия няма да бъдат изложени на резки увеличения на цената на електрическата енергия, породени от въведените нови и по-скъпи мощности за производство. Наред с това насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници следва да се осъществява по общи и ясни критерии, подлежащи на трайно уреждане в нормативната уредба. Приемането на изменения и допълнения в законодателството, с които се променят условията за получаване на подпомагане, е от обективно естество да засегне легитимните очаквания на инвеститорите, особено в случаите, когато предвидената схема за подпомагане е била изначално отчетена в инвестиционните планове на предприятията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.