Културологът от сектата на телевизионните зрители

Никога няма да спра да се удивлявам на това как най-кресливите говорители на “морала” винаги се оказват най-тесногръдите фанатици с менталност на коменданти на концлагери. В момента, в който видя човек, че заеме любимата поза на българския интелектуалец – бясно вдигнат пръст във въздуха, ми става ясно, че пак ще бъдем свидетели на театрални действия, които с пъти надминават разбиранията на здравия разум за истинска перверзия. Тъкмо когато започвах да изпитвам известна носталгия по протестните български дни, въпреки че диктатурата на пиарките изкофти всичко в тях, един от идеолозите на мракобесието отново изплува от своя Мордор, и така разсея всички признаци на меланхолия в мен. Става дума за добре известният професор Александър Кьосев, който се събуди от комата на своето позаспало его, поради един много интересен повод. Господин професорът гледал в неделя БНТ, видял на екрана Явор Дачков, който е коментирал актуалните събития и веднага е решил в своя фейсбук-профил да се направи на велик цензор и да обяви, че хора като Дачков не трябва да бъдат допускани до екраните на телевизията.

Гръмогласният гняв на господин професора бил предизвикан от това, че той не приема мотивите на журналиста за чисти и дори го нарича “неверен, дискредитиран, изврътлив човек, готов на всичко, казано с неясни цели”. С подобен риторичен гняв и аз мога да споделя, че проф. Кьосев е един надут перко, психопатичен истерик, който в псевдоморалистичния си бяс е напълно готов да забрави своите псувни от миналото. Но подобен подход не само не ни помага да изясним истината, той върви срещу това, което наричаме здрав разум в обществото. Нека да припомним, че човекът, който сега размахва пръст и настоява да има правото на последна дума кои хора да бъдат канени по телевизиите, в разгара на протестите, когато за всички мислещи хора почна да става ясно, че те се превръщат в някаква карнавална лъжа, твърдеше, че протестът трябва да бъде използван за нанясяне на точкови удари. Още тогава Кьосев си представяше картината на това как стотици протестъри се събират пред апартамента на Дачков, за да викат срещу него. Което подсказва, че в мотивите да се събуди от своя мрак днес има нещо повече от обикновен гняв. Това не е злобата само на разгневен зрител, това е безсилната ярост на някой, който вижда, че друг е в състояние да опише света по-добре от него.

Мотивите на Кьосев показват ясно кой победи в битката на интелектуалния фронт. Подобна степен на злоба може да има единствено от загубилата страна, която и до днес ближе яростно раните си и не иска да повярва, че е била наритана на полето, което е смятала за свой собствен дом. Дори и да приемем за адекватно това, че Кьосев недоволства от факта, че Дачков сега говори неща, които не е мислил преди една година (това е безумно, защото отказваш на човек правото на промяна), интересно защо не изпада в радост, че един от неговите противници постепенно започва да осъзнава някои базови истини. Очевидно е, че Кьосев се изживява като монополист на окончателната истината и ревниво дебне кой друг ще посегне в неговите владения. Но, разбира се, това е само отвлечено разсъждение. Всъщност болката на господин професора е много по-очевидна. Него го боли, защото Дачков не само е добър в своите разсъждения, но и показва това, което “умните и красивите” днес отчаяно избягват да дискутират – раната ГЕРБ. Очевидно е, че Реформаторският блок си е купил булчинска рокля и само чака деня на мечтаната политическа сватба, но Кьосев беснее, че Дачков е посочил кмета от ГЕРБ като един от основните виновници за трагедията във Варна. Очевидно оттук-нататък ще е така – автентично бесните, пардон десните, няма да дават косъм да пада от главата на бъдещите им коалиционни партньори и ще ги защитават с голи гърди в изнурените виртуални полета.

Според Кьосев, изявленията на Дачков показвали, че “основните принципи на протеста се оказаха верни, след като ги повтарят дори и техните врагове”. И тук трябва да имаме сетива за философската подмяна, на която само много мерзък човек е способен. Ако се върнете в протестните дни, ще видите, че нито в един момент основните принципи на протеста не са били поставяни под съмнение. Нещо повече – много от тези, които днес са обвинявани, че са “изляли кофи от реторическа помия”, всъщност в първите няколко дни бяха по протестите, далеч преди хора като Кьосев да се сетят да излязат, и че навън става нещо различно. Под съмнение бяха поставени хората, които се впиха като вампири в протеста, изсмукаха го и го инжектираха със своя нарцисизъм, нелепеци и въздухарски пози. И ето, че един от идеолозите на тази мегаломания днес не само не е в съзвучие с принципите на протеста, но дори като есесовски началник почва да определя кой има правото да коментира темите от действителността и кой не. Това е интелектулна перверзия. Демокрация с обратен знак. Антисвобода, формулирана едва ли не като неотменим принцип.

Дачков в момента има едно безценно качество. Той е от най-силните и смислени критици на ГЕРБ и това го прави с пъти по-автентичен от всички останали самоназначени съвести. Странно ми е да защитавам един очевидно десен човек, който обаче е останал здравомислещ и това веднага го превръща в опозиция на всички луди, които с блеснали погледи простиха престъпното управление на Бойко Борисов. Добре е, че един от черните шамани изплува от своето безвремие, за да ни напомни за дивата подлост, която стои срещу всеки опит за здрав разум у нас. Представете си само какво ще стане, ако господин професорът получи правото да изрази блестящия демократизъм на душата си в някакво законодателство. В телевизиите ще има забранителни списъци на хора, а уникалните интелектуалци ще съществуват във вакуум, заобградени единствено от гласовете, които им шепнат колко са велики и смислени.

Изобщо, когато човек чете изявленията на един случаен културолог, разбира каква ментална катастрофа се е осъществила в България. Този, който трябва да е мотор на промяната, се оказа Черен цензор от сектата на телевизионните зрители. Свещенните интелектуални крави на десницата се провалиха мащабно, защото, когато трябваше да предложат проект, те извадиха само клишета и конструираното от тях приличаше на нещо, което е правил първокласник. Това се дължи на липсата на автентично усещане не само кои са, но и каква е тяхната роля в сриването на нашия подреден свят. Защото, когато тръгнеш да търсиш отговорност от всички, трябва да си зададеш въпроса за своята роля в подмяната. Разбира се, нямам никакви илюзии, че господин професорът е способен на подобно нещо, но аз, за разлика от него, ще настоявам думите му да достигнат до повече хора.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.