Гърция: Слуховете за ад са силно преувеличени

Всеки с късмета си – случи се да тръгна на екскурзия до остров Тасос точно в навечерието на поредната ескалация на кризата в отношенията на гръцкото правителство с международните кредитори. От нашата страна на границата новините бяха като във военна сводка: „Провал на поредния кръг от преговорите в Брюксел”, „Тръгвайте към Гърция само с пълни резервоари и достатъчно пари в брой”, „Атина е пред фалит”…

Казано в стилистиката на Остап Бендер, слуховете за ад в Гърция се оказаха силно преувеличени. Възможно е в столицата Атина, където живее ¼ от населението, нещата наистина да изглеждат значително по-драматични, отколкото в Кавала, например, който е третият по големина град в страната. В малкото градче Керамоти, откъдето също както от Кавала, тръгват фериботи за остров Тасос, кризата също повече прилича на летаргия с елементи на занемареност, отколкото на кошер с тревожно жужащи пчели.

Но трафикът по пътищата и магистралите наистина е с пъти по-малък от обичайното, особено ако предпочетете да минете през Гоце Делчев и да ползвате граничния КПП Илинден-Ексохи. В петък малко преди обед цялата „опашка” е от един автобус с екскурзианти, камион с малко багерче в карусерията, два микробуса с някакви стоки и 2-3 коли с български номера. Между другото, преди десетина години, когато паднаха визите, усещането бе, че у нас се движат коли от автоморгите на Западна Европа, а в Гърция автопаркът е като току-що излязъл от магазините. Днес ситуацията е абсолютно обратната: повечето българи са със сравнително нови коли от средната класа и нагоре, а по пътищата на Гърция могат да се видят доста екземпляри от третата възраст.

Видимо няма никакви белези за криза с горивата, които тук определено са скъпи – обикновеният бензин струва между 1,6 и 1,7 евро за литър. Бензиностанциите са много и начесто, като някои от тях са доста необичайни за нас – две-три колонки с бензин и нафта буквално на тротоара пред малко магазинче или пред семеен автосервиз. Четох и слушах за опашки по бензиностанциите, както и за неработещи, поради липсата на горива, но не видях нито едното, нито другото. Което не пречи някой ден да се случи и това – виждали сме го в България, преживявали сме и купонна система за горива…

гърция-3

Гърците поддържат пътищата си, а повечето от „детелините” по магистралата за Кавала са щедро осветени и отлично обозначени. Това, заедно със слабия трафик, гарантира спокойно и сравнително бързо придвижване, в което GPS-ът е полезен, но в никакъв случай задължителен помощник. Между другото, на много места в Гърция е по-лесно да се оправите с родния български език, отколкото с английския, който е видимо недолюбван – като се почне от табелите на магазините и заведенията и се свърши с етикетите на стоките, както и с надписите по самите стоки.

Както вече стана дума, за вечнозеления остров Тасос може да се пътува с ферибот както от Кавала, така и от Керамоти. Но от пристанището на Кавала се пътува по-дълго – някъде около 90 минути, а и корабите не са толкова начесто, докато от Керамоти има фериботи на всеки 30 минути, а разстоянието от 6 км до остров Тасос се взима за малко повече от половин час, който минава неусетно в прехласване по гледката – има защо – както и в хранене на десетките гларуси, които са се специализирали в грабването на храна (бисквита, вафла, хляб) директно от ръцете на пътниците по горните палуби на фериботите. Самите кораби изглеждат в чудесно състояние, а чистотата на борда определено е безупречна. При тихо време няма никакво люлеене, но дори в жегите на горните палуби има доста силен вятър, който се посреща най-добре с дреха на гърба.

ново

Туристът, тръгнал на път с автобус, е облекчен откъм всякакви формалности и дори не вижда в ръцете си билета за ферибота, който за групи над 15 човека е 1,5 евро в едната посока – ако, разбира се, пътувате от Керамоти. Тасос посреща гостите си със спретнато и добре уредено пристанище, което дава и представа за това, което можете да очаквате на острова – спретнати хотели и вили с 2 до 3, най-много 4 етажа, кристално чисто, изумрудено-зелено море, както и море от зеленина с леко сивкав оттенък, защото става дума за хиляди декари със стотици хиляди вечно зелени маслинови дървета. Приема се, че маслиновите дървета живеят от 500 години нагоре, но мнозина твърдят, че в Йерусалим, например, има ветерани, които помнят разпъването и възкресението на Христос. Част от безсмъртието на маслиновите дървета е обвиването на ствола с нови дръвчета, които с времето се вплитат едно в друго и така дървото сякаш живее вечно. Казват, че маслиновите дървета издържат на дълги засушавания, но при съвременното земеделие това явно няма никакво значение. Поне на Тасос до почти всяко дърво в дворовете на къщите и хотелите е прекаран маркуч който захранва един своебразен обръч на метър височина около дървото. По обръча има миниатюрни отвори и при подаване на налягане дървото се озовава в центъра на своебразен мини фонтан, като разходът на вода остава минимален.

Остров Тасос се разпростира на 380 кв. км и гледан от брега на Керамоти или на Кавала малко напомня профила на Витоша – такъв, какъвто го виждат софиянци. Тасос има едно-единствено „околовръстно” шосе с 2 ленти и дължина около 100 км , свързващо пристанището със столицата Лимен, с Лименария, която е второто по големина селище, както и със селцата и вилните селища по крайбрежието. Повечето туристически фирми запълват един от дните на престоя с обиколка на острова, която включва посещение в Лимен и Лименария, в женския манастир „Св. Михаил” и в едно странно на пръв поглед място: хотел, фабрика и търговски център за бижута, практически под един покрив… И разбира се – с посещение на близкия залив на сирените, където няма да дадат на дамите рибешки опашки, докато при влизане в манастира ще ги облекат в дълги еднообразни поли, така както се прави на много места по света, вкл. във Венеция.

В манастира снимането е абсолютно забранено и се практикува от абсолютно всички. И понеже светът е малък, на излизане може да се окаже, че до вашия „софийски” автобус е спрял друг, например от Харманли. Ден по-късно ще се засечем и с автобус със старозагорци – въобще в днешно време българите пътуват много и са често срещани в Гърция. Що се отнася до Тасос, встрани от единствения 5-звезден хотел на острова, открит преди месеци и славещ се с джакузи по терасите с изглед към морето, в останалите хотелчета и вили има обитатели от една специфична част на Европа. Регистрационните табели на колите недвусмислено показват, че гостите са от България, Румъния, Сърбия, Македония и Молдова. Което, извинете, показва, че островът на маслините е притегателно място за най-бедните европейци, дошли тук въпреки предупрежденията за вилнеещата по гръцките земи криза.

Всъщност нея я има и определено се усеща. Виждат се незаети вили, има недостроени и дори изоставени постройки, затворени магазини, а вечер в малките капанчета по брега на морето често седят единствено собствениците. За цените е говорено повече, отколкото за всичко друго и нещата могат да се обобщят с едно изречение: всичко е като у нас, само че не в левове, а в евро. Но няма да намерите платен плаж, а шезлонгите и чадърите обикновено са собственост на поредното плажно заведение и купуването на една бира е достатъчно, за да прекарате часове излегнат с чаша в ръка. Егейско море е ласкаво, макар и по-солено от нашето, дълбочината нараства бавно и често на стотина метра от брега водата е само до кръста. Има множество малки заливчета и почти целият остров е заобиколен от плажна ивица, въпреки, че на места брегът става каменист. Никъде, ама никъде, няма да намерите плаж, на който почиващите да са наблъскани като сардели. Няма да откриете и платен паркинг или да ви поискат пари, за да ползвате тоалетна. Практически всяко хотелче или група бунгала има своя открит басейн, който винаги е с кристално чиста вода. Годна за пиене, мека и с приятен вкус (като софийската) е и водата, която тече от чешмите.

гърция-2

Както вече разбрахте, на Тасос се гледат маслини (берат се през зимата), от които се произвежда зехтин. На острова се добива мрамор, което не значи, че ще чуете взривове или ще дишате облаци мраморен прах, независимо къде сте отседнали. Вечер по пътищата между хотелите и вилите се движат подвижни магазинчета „Плод-зеленчук”: бусчета с местна стока, чийто шофьори ви приканват с високоговорител – досущ както се рекламират някои циркове у нас.

Отпътуването винаги е по-тъжно от пристигането. Обикновено турът до Тасос завършва с кратък престой в Кавала, който очарова с амфитеатралното си разположение, старият аквадукт, запазената крепостна стена и очарователният Стар град, над който се извисява паметникът на Мехмед Али и църквата „Света Богородица”.

Част от очарованието на едно кратко пътуване навън е подвигът да забравиш лаптопа си у дома и инатът да не пуснеш нито веднъж телевизора в хотелската стая. Но в столицата на Тасос, в едно от стотиците малки магазинчета, попаднахме на жена, която ни чу да говорим на български и ни заговори. Оказа се наша сънародничка, родом от Сливен, живееща и работеща вече над 20 години в Гърция. От дума на дума, от нея научихме за обявения от премиера Ципрас референдум и чухме най-краткия и смислен коментар на новото гръцко управление и кризата в страната.

Гръцките управници сякаш газят в дълбока река – каза ни жената. – На единия бряг е Европейския съюз с исканията на кредиторите, на другия бряг е възможността да се излезе от Европейския съюз, но Ципрас и Варуфакис вървят все по средата на реката и не избират бряг.

Понякога липсата на избор е най-страшният избор. Гърция има нужда от избор, направен от народа й и дано референдумът в неделя посочи път към брега…

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.