Визитка:
Инж. Красимир Каменов работи в системата на горите от 1995 година. Започва като лесничей и преминава последователно през всички длъжности до заместник-директор на Регионална дирекция по горите – Смолян, през 2005-а. През 2010 година става заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), пост, който заема и в момента. През 2013-а за осем месеца изпълнява длъжността директор на агенцията. По образование е инженер-лесовъд, възпитаник на Лесотехническия университет в София.
Г-н Каменов, колко дка гора са изгорели до момента, колко от тях могат да се възстановят и колко ще струва това на бюджета?
От началото на годината от пожари са засегнати над 17 хиляди декара горски площи при 243 пожара. От засегнатите горски територии изцяло опустошени са около 1324 декара. Това са така наречените върхови пожари, при които е необходимо задължително да има залесяване, за да може да се възстановят горските насаждения. На възобновяване подлежат и част от останалите опожарени горски площи. Опожарените площи, които са от тази година, не може веднага да бъдат залесени, необходимо е технологично време, тъй като трябва да се освободи площта от изгорялата дървесина. Това е изключително труден процес, защото трябва да се почисти площта за залесяване, да се извърши подготовка на почвата. Възобновяването на опожарената площ се извършва до около 3 години. Залесяването на 1 декар земя струва около 1000 лева. Разчитаме, разбира се, и на естествено възобновяване.
От началото на годината до настоящия момент сме залесили 6700 дка, като до края на годината ще бъдат залесени общо 14 хиляди дка.
Какви са общите загуби за българската гора от пожарите, бурите и снега през тази година и сравними ли са те със загубите от минали години?
Лятото на 2014-а беше дъждовно и сигурно ще ви направи впечатление, че пожарите са почти два пъти по-малко, едва 128 бр. от началото на годината до месец август, със засегната площ 8836 дка. Сравнението обаче не е показателно и коректно, тъй като лятото на 2015 е много по- сухо и горещо. Можем да направим сравнение за последните 10 години. Цифрите показват, че средногодишно са засягани от пожари 110 000 дка, а средният брой на възникващите пожари в горски територии е бил 580. Преките щети за горските територии и съоръженията в тях през 2015 г. все още са в процес на изчисляване, а и пожароопасният сезон е в разгара си. Освен щети от изгоряла дървесина и направени разходи от горските стопанства за потушаване на пожарите трябва да бъдат включени и разходите, направени от МВР, МО, общини и други участници в гасенето. Ако се прибавят и разходите, необходими за почвоподготовка, залесяване и възстановяване на опожарените площи, щетите ще нараснат многократно. Необходимо е да се имат предвид и екологичните последици, които са неоценими.
Като основна причина за пожарите бе посочена небрежността на земеделските стопани. Трябва ли санкциите да станат по-високи, за да се прояви повече отговорност?
От близо 250 регистрирани пожари тази година в горски територии едва 4% са предизвикани от природата, конкретно от мълнии. Всички останали 96% са предизвикани от човешка небрежност, немарливост. Има и няколко разследвания за умишлени палежи. Съгласно Закона за горите глобата за запалване на огън извън определените за целта места варира между 100 и 1000 лв. Когато има щети от огнената стихия и бъде доказан умисъл, деянието се разглежда спрямо Наказателния кодекс и наказанието предвижда до 3 години затвор.
Най-големият проблем действително е почистването на пасищата от земеделските стопани, като много от пожарите в горски територии се прехвърлят в тях именно от почистване на пасища. Съвместно с Министерството на вътрешните работи, органите за пожарна безопасност, както и с местните власти – кметства и общини, Агенцията по горите непрекъснато следи за спазването на противопожарните правила от всички, които почистват пасища и земеделски площи. Сигнализирането за извършването на такава дейност преди започването й значително ще допринесе за намаляване на пожарите, като даде възможност за своевременна реакция там, където е необходимо.
Наскоро бе открит постоянен център към телефон 112 само за сигнали за горите. Как работи той?
Центърът функционира много успешно вече два месеца и половина. Той е денонощен, като сигналите се проверяват от 400 екипа в системата на Изпълнителната агенция по горите и държавните горски предприятия. Целта е навреме да се реагира както за нарушения в горите, така и за възникнали пожари. Времето за реакция от получаването на сигнала до проверката на място е от 30 минути до 1 час и половина.
От 1 юли до настоящия момент в център 112 са постъпили над 400 сигнала за възникнали пожари в горските територии или близо до тях. През последните десет дни половината от получените сигнали са за пожари.
Парламентът прие ограничителни мерки срещу сечта в горите. Дават ли вече те резултат и как се справяте с горската мафия?
Откриването на Център 112 за нарушения в горите е част от пакета мерки за ограничаване на бракониерството и незаконната сеч в горите. Другото, което се предприе, е законодателната промяна, която вече е факт. Една от основните промени в Закона за горите е забраната за извършване на сеч през тъмната част на денонощието, като по този начин се ограничава възможността за нерегламентирани посегателства. Втората важна промяна е въвеждането на разпоредба, с която се предвижда задължение моторните превозни средства, превозващи дървесина, да бъдат снабдени с GPS устройства, като по този начин се очаква да се постигне ефективен контрол при транспортирането на тази суровина. Тази мярка трябва да влезе в сила от 2017 година.
Be the first to comment